Получава 1000 лева обезщетение, трябва да даде на виновните 1205 лева
Свидетели сме на поред абсурд на българското правораздаване. Действието се развива през 2009 година и продължава до днес. В един есенен ден журналистът Ясен Бориславов пътува с баща си по "Ботевградско шосе", когато върху колата му пада изсъхнала топола. Оживяват, но колата е смазана. Бориславов завежда дело заедно с още един човек от съседния автомобил, пострадал и окървавен от тополата.
Четири дълги години преди инцидента общината и Агенция "Пътна инфраструктура” (АПИ) спорят кой да се погрижи за изсъхналото дърво, докато то само не разрешава споровете им.
Две години делото на Ясен Бориславов не тръгва. През 2012 г. това най-накрая се случва, а година по-късно съдът отсъжда очевидното – тополата е изсъхнала, била е безстопанствена, виновни са общината и АПИ. Те са осъдени да платят обезщетение на Бориславов. Парадоксалното обаче е, че е осъден и той, защото не доказал, че е достатъчно уплашен от топола, която е можело да го убие. Така журналистът получава обезщетение за морални вреди от 1000 лева, но дължи 1205 лева на виновните. Пътната агенция дори задейства съдебен изпълнител и така наскоро мъжът разбира, че са взети пари от банковата му сметка за дело, което е спечелил.
В "Здравей, България” Ясен Бориславов разказа, че същественото в случая не са парите, а това, че съдът произвежда един абсурд.
"Моето вътрешно убеждение е, че предназначението на българския съд е да произвежда справедливост. Вместо това обаче в моя случая той произвежда комедийни сюжети”, на мнение е журналистът, като допълни, че ще си търси правата в Страсбург.
"Допускам, че ако това дело стигне до разглеждане там, ще се отсъди правилно и ще се види цялата парадоксалност на българското законодателство и съдебните практики”, заяви Бориславов.
Адвокатът му Йонко Грозев от своя страна обясни, че става въпрос за отказ на българските съдилища да се съобразят с изрични решения на Европейския съд по правата на човека. Изискването за справедливост налага да не се възлагат разноски на страната, която е спечелила делото, ако искът е завишен и че доказателствата за морални вреди не трябва да се базират само на преки непосредствени доказателства.