В някои от съседните ни страни пазаруването за празника излиза с 10 процента по-малко

 

Българинът ще похарчи една пета от заплатата си за Великденската трапеза. В някои от съседните ни страни обаче пазаруването за Великден излиза с 10 процента по-евтино.

 

Традицията повелява на Великденска трапеза не се сяда без агнешко, яйца и зелена салата. За да наредим масата за четирима, без излишно разточителство, у нас ще са ни нужни 71 лева. Това са цели 20% от минималната заплата.

 

Ако в неделя сме във Франция, традиционната българска трапеза ще ни излезе двойно повече - 158 лева. Но ако взимаме и френска заплата, това съвсем не е толкова много - едва 6 на сто от минималния доход. В съседна Македония, най-нископлатените взимат почти 420 лева. И ще напълнят торбите срещу 66 лева.

 

Наш екип направи предпразничен пазар по съседски. След два часа път и кратък престой на границата - пристигаме в Крива Паланка. Първа спирка – обменното бюро. За 20 лева получаваме 600 местни денари. Но какво можем да си купим с тях?

 

Следваме пътя на пазарските торбички. Озоваваме се на пресечката на улица „Маршал Тито” и… близкото минало. Бързо разбираме, че обменното бюро може да е първа спирка, но далеч не е задължителна. За 600 денара можем да купим 30 броя марули, три кори яйца или осем килограма ориз. Едно е сигурно – там всичко е местно производство. Това е разликата с България. Затова и българите често прескачат до там. „Цените са почти еднакви. Най-вече се търси качеството на храната, която не е опакована, не е лъскава, но е истинска”, казва Атанас.

 

Строгите санитарни правила на Евросъюза тук не важат. Остава ни агнешко, което излиза 1,7 кг за 600 денара. С това пазарът ни тук приключва. Отправяме се обратно към България:

 

Със същите тези пари, само че вече в български левове, решихме да проверим какво можем да си купим от българския пазар в Кюстендил.

 

Оказва се, че ще можем да си позволим 1,5 кг агнешко, 90 яйца или 20 марули. И все пак понякога и македонците минават да пазаруват от България. Най-вече си купуват халва и кашкавал. Има и начин да обърнем тенденцията, но той е бавен и сложен - да повишим собственото си производство.