По думите му единственият несполучливо реставриран обект е Пернишката крепост

 

Дискусията за възстановяването на културно-историческите ни паметници набира скорост. За спора дали да ги градим наново, дори и с риск да се отдалечим от тяхната автентичност, но да ги имаме, да ги виждат децата ни, да ги посещават туристите или да стоят едни основи на крепости, които сигурно не биха говорили много на посетителите, но пък биха били близо до историческата истина.


„Те не принадрежат към нашето съсловие. Това са модерни архитекти, които по волята на съдбата са групирани около Националния институт на паметниците на културата. Те са рекетьори, абсолютно същите като някои зелени организации, които показахте. Публична тайна е, че този институт се нарича „Митницата”. Те имат контролна функция върху одобрението или не на проектите, свързани с реставрация на крепости, къщи, църкви, манастири. Публична тайна е, че ако не си платиш под масата или по някакъв друг начин – като ги пишеш консултанти или възложиш проектите на фирми, свързани с този институт, няма одобрение”. Това заяви в студиото на „Събуди се” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.


Той обясни също, че по закон същите три месеца след влагането на проекта трябва да кажат своето „Да” или „Не”. Сред имената, които проф. Димитров спомена, че са свързани с Националния институт на паметниците на културата са арх. Тодор Кръстев и арх. Кандулкова.


„Единственият несполучливо реставриран обект е Пернишката крепост, възстановена с пластмаси, е с подписа на арх. Кандулкова”, коментира проф. Божидар Димитров.


Дебат в студиото имаше и по повод сканадал, разразил се около проектът за Небет тепе в Пловдив.


„Проектът на арх. Юлий Фърков не съдържа подробно архитектурно заснемане и изследване на обекта. Това е многопластов обект. Първите находки са на 8000 години. Това място е от халколитната епоха. Проектът не отчита тази приемственост между цивилизациите, която е съществувала на това място от Халколита до Възраждането. Последните постройки на това място са били възрожденски къщи”, коментира от Пловдив арх. Петкана Бакалова.


Целия разговор гледайте във видеото.