Как измислят имената на бурканчета?
Поръчвали ли сте си някога леко пикантна "Златка", едро смляна "Дафинка", или ситно смляна "Цеца"? Промоцията е в интернет и поради големия интерес вече върви към изчерпване.
Реалният й адрес е село Куртово Конаре, а зад различните имена стоят бурканчета с лютеница. Кой ги качи в интернет и по кой закон, разказват Рада Богданова и Милен Цанков.
Да започнем оттам, че хората в Куртово Конаре са новатори, открай време. На глобалната мрежа разчитат да запазят постигнатото дотук.
В село Куртово Конаре са отгледани първите ранни червени домати, първите фъстъци, тук е открита първата фабрика за червен пипер. Това е сградата на някогашното земеделско училище. Докато местните чакат държавата да им помогне да я реставрират и да направят тук музей на поминъка, те самите, в домовете си, възстановяват българските традиции.
Във всяко бурканче от местните зимници, са вложени трудът и потта на цели фамилии. А по имената на тъщите и свекървите, в интернет каталога различаваме продукцията на Нели, Софка, Цеца, Дарина, Дафинка, Златка, Емилия и ... много са!
10% от печалбата са предназначени за съживяване на руините в селото. Така са си решили жените. Всъщност, те сами са си решили и да продават.
„Това е болният въпрос, който ни вълнува, защото ние правим неща, които дефакто в момента са малко нерегламентирани и ние нямаме право да го правим”, казва София.
Липсата на регламент обаче не пречи нито на министри, нито на народни представители, нито на контрольорите от агенцията по безопасност на храните, да са сред първите им клиенти.
Тук препитанието на предприемчивите търговци върви ръка за ръка с възпитаването на новото поколение - да уважава наличните ресурси и да печели от тях. Затова и в двора на детската градина растат ябълки - куртовки и куртовски попски фасул.
