Змиите по нашите географски ширини не нападат

Змии, мечки, прилепи - при среща с някои животни обикновено изпадаме в паника, убиваме ги или пък ги предизвикваме те да ни наранят. Как да избегнем опасните срещи и какво трябва да правим, ако все пак това се случи?

Като че ли най-голям ужас причинява срещата със змията. А лятото е нейният сезон. Може да я видим в полето, по камъните, край водоемите, в парковете и дори край жилищните блокове.

„Тя ни усеща с очи, с езика си. Не ни чува, няма смисъл да викаме”, казва херпетологът Андрей Ковачев.

По темата

Змиите по нашите гоеграфски ширини не нападат. Бягат далече от хората и затова срещата с тях е случайна. Убиването им е наказуемо, тъй като повечето са защитени от закона.

Със змиите трябва да сме особено внимателни. Тази пепелянка тук пред мен със сигурност е много по-уплашена от мен самия. Най-добрата реакция в този случай е просто да оставим животното на мира. Змиите по нашите географски ширини не нападат. Бягат далече от хората и затова срещата с тях е случайна. Хапят само при самозащита.

Салим от пловдивското село Буково обаче не е успял. Не е видял животното в тревата. То също го е забелязало в последния момент и го е захапало.

„Само главата ѝ видях, когато ме захапа. Избяга по тревата после”, разказва Салим.

В този случай лекарската намеса е неизбежна. За да не се стига дотам, се носят високи обувки и чорапи, а в тревата се стъпва тежко, за да може змията да усети човешката стъпка.

За разлика от змиите, мечките имат слух. И това е наше предимство, когато скитаме в планината. За да не се окажем лице в лице със страховития хищник, трябва да вдигаме шум.

„Говорене, пеене, транзистор. Когато правим остри завои по тесни пътеки, трябва да подвикваме, в случай че тя е зад завоя. Мечката усети ли човек, тя бяга”, обяснява Георги Георгиев от РИОСВ-Смолян.

Точно това не е направил запаленият гъбар Панайот. Ситуацията при него е била още по-сложна, тъй като попада между майка и нейното малко.

„Вървя си и си мисля. Едно завойче пред мен. И тъкмо завивам и тя изрева на 20 метра. 4 скока и беше до мен. Захапа ме за ръката. Събори ме и падна към брега надолу”, разказва Панайот Парев, гъбар от Смолянско.

Мотивът за атаката е ясен - майката е защитила бебето-мече. А имал ли е въобще Панайот шанс да пребори животното?

Помага и специалният спрей за защита от мечки, който се предлага от районните инспекции по околна среда.

Много хора изпитват див ужас от прилепите. А те живеят почти навсякъде около нас - под керемиди, под первази, в дупките на тухлите, в процепите между панелите на блока. По невнимание могат да влетят и вкъщи.

„Прилепите не кацат на хората, не се заплитат в косите, не нападат по никакъв начин. Като всяко диво животно, не е добре да ви ръфне, но това може да стане, само ако го стиснете с гола ръка”, обясни Елена Стоева от „Зелени Балкани”.

В сезона на бебетата-прилепи всеки ден в Спасителния център в Стара Загора постъпват по няколко сигнала. Докато са малки, бебетата често падат от колонията и имат нужда от първа помощ.

Същият съвет специалистите дават и за горските ушати сови. Те също са наоколо, макар и да не ги виждаме. Срещата с тях може да е стряскаща, но не и опасна.

„Това, което трябва да направи човек, е не да го вземе вкъщи и да го гледа, а просто да бъде качена на дърво в района. Имаше една дама. Беше гледала сова около 5 години. Това са животни инвалиди вече”, обяснява д-р Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни-Стара Загора.

И за змиите, и за мечките, и за прилепите, и за повечето диви твари, човекът е заплаха. Затова те бягат от нас. Ужасът, който те изпитват от нашето присъствие, е много по-голям от стреса, който преживяваме ние.