Разказ за едно дете, което "краде" внимание

Тази седмица в кампанията на NOVA и УНИЦЕФ "Осъдено детство" разказ за едно дете, вкарано насила в модела "престъпник". И то от хората, които би трябвало да го обичат най-много - неговите родители. Алекс е изоставен от три семейства. Защо не са го искали и как той започнал да "краде" внимание - разказва Надя Узунова.      

Това е историята на Алекс, който бяга и е наказан за това. Бяга от къщи, бяга от училище, бяга от истината за себе си – че е нежелан. Алекс се родил в прегръдките на майка, която не го искала и го изоставила.

„Не съм ядосан. Така е решила, така е направила. Неин си е изборът. Да си кажа честно, бих я заплюл в лицето”, казва той.

На 7 месеца съдбата му подарява нова майка. Осиновяват го. Нежеланият Алекс става желаната мечта на едно семейство. В продължение на две щастливи години се учи да казва мама и татко. Учи се да ги обича. На 2 години става по-голям брат. В семейството се появява роден син. Алекс става чуждият и разбира, че майките не обичат децата си еднакво

По темата

„Изведнъж се промениха, изведнъж почнаха да ме тероризират с една дума. Почнаха да се държат грубо. Само с тяхното дете се държаха добре. Заключваха ме в килери. По една седмица не съм ял, само вода. Спах на плочките”, разказва момчето.

Така мечтата за семейство станала кошмар. На 10 години осиновителите му го обявяват за агресивен. Според тях той е роден престъпник. Алекс е регистриран в Детска педагогическа стая и в Местната комисия за борба с противообществените прояви.

Животът на Алекс е историята на едно голямо престъпление. Но на не неговите бягства, не на неговите кражби, а на неговите майки и бащи. Те не го искали и му внушили, че е лош. Той им повярвал. И системата за детско правосъдие им повярвала. В момента тя няма грижа да помага на децата в риск, а само да ги наказва.

„Гледах колкото се може повече да бягам, да руша, колкото се може повече да ме намразят, за да ме разсиновят, да се махна от тях”, разказва Алекс.

Впрегнати са всички средства за работа с детето и семейството. Те обаче се оказват недостатъчни. Системата отново се проваля. Алекс е разсиновен и се озовава в кризисен център. След това той попада в приемно семейство, но и там не е приет. Само половин година по-късно за трети път е без майка. Оставят го в дом за сираци. Останал окончателно сам, Алекс продължава да "краде" внимание - по начина, по който са го научили, като нарушава правилата. И го вкарват в интернат, където прекарва четири години. За това време са го били само 2-3 пъти. Това било късмет. Вече не бягал. Знаел, че ще го върнат.

След поправителното училище, от него се очаква да се чувства поправен и той твърди, че е. Сега Алекс ходи в обикновено училище и се справя добре с уроците и с това да бъде като другите. Не иска да знаят, че не е - че някога е бил нежелан, че са го наричали лош, че са го поправяли. Готов е да го разкаже някой ден – на децата си.

„Аз ще им кажа всичко подробно. Не трябва да постъпват така, както са постъпили с мен, да не си изоставят децата. Ще ги науча да са хора”, казва Алекс.

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес