Говорят настанените в кризисния център в Шумен

По темата

Около 1000 души от Хитрино в събота бяха принудени да напуснат домовете си от съображения за сигурност. Част от тях са при роднини, а друга част са настанени в кризисния център в Шумен – 14 души. С тях работят психолози и социални работници. Хората попълваха и декларации, за да получат своята еднократна помощ от 325 лева. 

СНИМКИ ОТ ХИТРИНО ВИЖТЕ ТУК

Семейството на спасителя Стефан опитва да се съвземат след преживения ужас.

„Като осъзнах, че приятелите ми ги няма, ми стана много тежко. Бяхме близки със семейството, което изкарах. Момиченцето, жената… вече ги няма хората, много е тежко. Вадехме хората от руините. Момчето беше най-зле, когато го извадихме, за него ми е най-мъчно”, разказва Стефан Стефанов.

Той и семейството му знаят какво става с дома им, нито как ще продължат живота си от утре. 

„На съпругата ми в сряда и предстои операция, а парите и документите са ни в къщата. Никой нищо не казва, евакуирани сме до второ нареждане”, обяснява Стефан.

„Аз съм благодарна, че сме живи, и мъжът ми е жив”, заявява Лиляна Енчева.

Кошмарните часове обаче постоянно са пред очите им. 

„Винкели влязоха през прозореца. Долната част на селото е някакъв същински ад, като Бейрут, всичко е пометено”, обяснява Стефан.

Сред развалините е и домът на Николай.

„Много предмети летяха, цялата дограма изхвръкна, падна на леглото ми, заедно с телевизора както беше изхвърча. Това беше ад”, коментира Николай Стойков.

Всички искат да се приберат у дома и да се простят със загиналите.

„Моят набор Тенер беше хвръкнал на двора. Дойдоха да помагат хора от Хитрино, изкарахме го. А жена му - обезобразена, като го видя, взе да плаче”, разказва Стефан.

„Това няма да го забравим нито аз, нито децата ми, нито цялото село, просто не мога да го опиша”, заявява Лиляна Енчева. 

Редактор: Ина Григорова