Мемоарите на една Ева: Приказка, но с лош край

Мемоарите на една Ева - говори Eва Найденова. През 70-те и 80-те "Тоника" и "Домино" са в авангарда на соцшоубизнеса. Днес трудно бихте си представили нощ в пиано-бар без техните песни.

 "Аз съм лудата Ева, не приемам себе си за толкова специална, че да си задавам въпроса коя съм. Аз съм едно обикновено момиче от Айтос, което Господ е дарил с талант", казва тя. 

По темата

Нейният живот е като приказка, но с лош край. В началото на 70-те се запознава с Гого. Любов от пръв поглед, която винаги е била в светлината на прожекторите. Тя - по-темпераментната, той - по-спокойният. Двамата минават през бурни страсти, голяма любов, изпитания, забрани, а сега Ева живее сама в Айтос, опустошена от смъртта на любовта на своя живот.

Гого си отиде преди четири години от болест, която трудно се пише и произнася. Но Ева вярва, че това не е причината. За нея има нещо друго - енергия, нещо мистично. Нещо, което не може да се опише само с думи.

За годините на голямата слава, наградите, за виетнамската история от 79-та, когато на Ева е забранено да пее, за живота като гастарбайтер, за днешните времена и новите политици, за последните дни на Гого, за първите дни след него и днес, когато е в любовна авантюра с болката. 

Както винаги, Ева стреля директно с думите, без да увърта. Интересна е, като гласа си. В нея има повече от 50 нюанса. Това е историята на един живот, който е донесъл много щастие, но и много болка. 

Белезите от него гледайте в интервюто на Мариян Станков - Мон Дьо.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.

Редактор: