Минимална заплата, липса на модерно оборудване и елементарни условия на труд, са сред проблемите им

Каква е причината за недоволството на Националния център по метеорология и хидрология към БАН? Леночка Ангелова прекарва край язовир Огоста 34 години от живота си. Благодарение на нейните измервания, властите знаят има ли опасност язовирът да прелее.

„Смея да твърдя – наблюдения, извършени професионално и точно”, казва тя.

На такива условия на труд обаче, никой не би завидял. Като започнем с минималната работна заплата и стаята, в която карат 24-часовото си наблюдение.

Повечето мебели са донесени от вкъщи, а част от нужната апаратура е на няколко десетилетия. Пари за нова апаратура няма, ако не си съберат сами.

„Ето ние от нашите „големи заплати” тук събираме парички, за да се чувстваме бели хора”, разказва Ангелова

След месец Анастасия Стойчева ще направи 18 години като синоптик в БАН. Ако остане да работи на това място.

„Един от моите колеги преди година обмисляше въпроса дали да не отиде да стане шофьор на ТИР. Как на млад човек можеш да обясниш, че той има перспективи да започне да работи в НИМХ и ще получава тези 600 лева, вместо да отиде, не че омаловажавам работата на касиера, но все пак, квалификацията на моите колеги много я надхвърля”, казва Стойчева.

Условията за разпределение на парите били на базата на постигнатите резултати.

„Не е ли добър резултат това, че те всеки ден ни уведомяват за времето и така ни предпазват от опасни явления? Естествено, че е добър резултат. Никой не го отрича това. А защо тогава за тях няма пари? Ами, защо ги гледаме само тях, не е ли добър резултатът на хората, които следят за сеизмичност, за Черно море”, пита членът на Общото събрание на БАН, Никола Малиновски.