Най-големият мит сред бегачите е, че нямат нужда от треньор

Калин Стоянов е завършил Национална спортна академия. Той е професионален кинезитерапевт и рънинг инфлуенсър и капитан в локалната общност на бегачите adidas Runners. Редовно участва в планински бягания, ултра маратони и триатлони. Срещаме се с Калин, за да му зададем няколко въпроса относно спорта и травмите, как да се пазим от контузии и за какво трябва да внимаваме и да следим, ако решим да се впуснем в ново хоби – градското бягане!

Когато говорим за бягане и маратони, неминуемо се сещаме и за неща като травми, разтежения и други подобни неприятности. Кои са най-често срещаните оплаквания при бегачите и как могат да бъдат избегнати?

Това е изключително дълга тема, но ще се опитам да я синтезирам в няколко изречения. Травмите най-често са локализирани по долните крайници и са хронични по характер, все пак говорим за бягане, а то е спорт, натоварващ предимно ставите на краката. Хроничният травматизъм се характеризира с една много важна особеност, а именно - постепенната си поява. Тази особеност се дължи на продължителното и прекомерно натоварване в съответната зона.

Най-лесният начин да избегнем травми е нещо изключително елементарно и понякога доста трудно постижимо за работещия човек - спазването на правилен тренировъчен режим. Той трябва да включва адекватно и постепенно увеличаване на натоварването и всички основни компоненти на доброто възстановяване, като почивка, правилно хранене, добър сън.

Най-лесно това може да се постигне, когато се работи съвместно с треньор, който не само може да следи и контролира всички параметри в тренировъчния цикъл, но и да подбира правилните подготвителни упражнения с цел избягването на травми, към които може да е или е предразположен конкретният спортуващ.

Какви са най-големите митове, свързани с бягането и отражението му върху тялото?

Боже, дори не знам откъде да започна. Дали от мита, че по-пълните хора не трябва да бягат или от мита, че крампите се получават от липса на магнезий?

Може и от мита, че бягането на бос крак е супер полезно и намалява риска от травми или, че дебелата и мека подметка предпазва от такива.

Не... ще се насоча към единственият съществен за мен мит, а именно:

“Не ми трябва треньор, бягането е лесно, евтино и мога да тренирам сам”.

Това е мисълта, която, сигурен съм, е минала през главите на повечето хора, които посещават кабинета ми в рамките на 6 месеца до година и половина след началото на новата си спортна кариера.

Бягането не е по-различно от всички останали спортове. Не се учим да плуваме сами, не се учим да караме колело сами, не се учим и да караме ски сами, но за бягането 90% от хората подхождат като към нещо, което просто могат и е лесно изпълнимо - все пак е естествено движение. Може би това е най-голямата грешка, а резултатът най-често е травма.

Разкажете ни за локалната общност на бегачи adidas Runners Sofia . Какви хора участват в инициативите– свръх подготвени бегачи или и такива, които са по-скоро любители?

adidas Runners Sofia е група отворена за бегачи от всички нива - от абсолютно начинаещи до професионалисти. Цялата идея и концепция е изградена на това хората да си помагат взаимно. Едни участват в групата заради социалната среда и забавлението, други се подготвят за първия си маратон, а трети включват нашите тренировки в собствения си тренировъчен режим, защото винаги е по-лесно, по-приятно и по-ползотворно да се тренира в група, особено когато в нея има хора от всяко ниво на подготовка.

Как човек може да прецени дали е достатъчно подготвен за маратон, кои са основните принципи, които трябва да следва в подготовката си?

Нека се върнем за момент на въпроса за най-големите митове в бягането. Един от тях е, че маратонът е хтонично чудовище, което много трудно може да бъде победено. Истината? Повечето маратони имат контролно време, което е напълно постижимо с малко по-бързо ходене и самото завършване на маратон не изисква кой знае каква подготовка.

Когато се гони някакво време (най-често под 4 часа, под 3:30 или под 3 часа), нещата изглеждат малко по-различно и най-сигурният начин да разберем дали сме готови е да направим контролно или тестово бягане, от което да извадим необходимата информация.

Най-важният принцип за мен при подготовка за маратон е принципът на постепенното натоварване. Всичко започва с вземането на решението да бягаме маратон, то трябва да е взето поне 4-6 месеца преди състезанието, като в зависимост от нивото на подготовка и стажа, тази цифра се увеличава, а целта е да се предостави достатъчно време за адекватна подготовка и постепенно увеличаване на натоварването.

Всъщност в идеалния вариант датата на състезанието трябва да е известна поне година преди него и на базата на тази дата да се създаде адекватна тренировъчна програма. Тренировките не бива да бъдат форсирани. Както в математиката, така и в бягането няма да стигнем доникъде, ако прескачаме основни стъпи и не правим нещата постепенно и последователно.

Обувките за бягане са както гарант за успех, така и защита срещу травми – какви, според вас, са идеалните обувки за бягане в градски условия и защо? С какво не трябва да правим компромис, когато  търсим облекло и обувки за бягане?

Идеалната обувка за бягане в градски условия е удобната обувка. Преди всички технологии, дизайни и прочие най-важното за една обувка е да ни е удобна. Освен удобна, обувката не трябва да притиска крака, не трябва да създава мазоли и проблеми с ноктите, трябва да дава голяма свобода на движение и в същото време да подсигурява добра стабилност в моментите, когато това е необходимо.

Също така трябва да е устойчива на различни типове настилка, да е достатъчно лека и разбира се да подпомага бягането като връща достатъчно енергия. За градско бягане бих добавил още няколко характеристики: да позволява бърза смяна на посоката и да не се напоява с вода в случаи на дъжд.

Когато търсим обувки и дрехи за бягане, не трябва да правим компромиси с удобството и специализацията на екипировката. Преди всичко трябва да знаем какви дистации и на какъв терен ще бягаме.

Друго, с което не трябва да се прави компромис, е качеството на екипировката, особено ако сме се ориентирали към планинско бягане. За шосейни пробези и всекидневно бягане в парка можем да подходим към т. нар. entry level продукти, но ако мислим да гоним резултати, е задължително да се прицелим към по-висок клас екипировка, с която да тренираме.

В този ред на мисли нека кажа две думи и за една нова и изключително удобна обувка за градско бягане – adidas PureBoost Go. Тя е стабилна, много хубаво обхваща крака и всеки бегач ще оцени факта, че дава възможност да натискаш лесно във всички посоки.

Първият път, когато я пробвах, беше точно преди едно бягане - и нямах никакви проблеми, включително и на по-влажна настилка, като трева и листа! Това е една от иновациите в света на обувките за бягане – преди години имаше тенденция те да ти стават удобни след около 100 пробягани километра. Сега ги обуваш и тръгваш! Така че, препоръчвам тази обувка на всеки, който иска да бяга стабилно и удобно.