В момента, на планетата има близо 6 000 огнища на болестта

Африканската чума по свинете е заплаха номер едно не само за стопанствата у нас, но и по цял свят. В момента, на планетата има близо 6 000 огнища на болестта.

Африканската чума води началото си от Африка. Първите случаи са регистрирани в Кения, в първата половина на миналия век.

Болестта остава в рамките на континента до 50-те години, когато се пренася в Португалия. Вирусът не признава нито граници, нито океани.

От няколко години насам, африканската чума напредва сериозно в Европа, а от една година се появява в Румъния и България. А и в Китай, който е най-големият производител и консуматор на свинско месо в световен мащаб.

Това вече се превръща в сериозно изпитание за икономиката на засегнатите страни - най-малкото защото свинското се оказва най-предпочитано месо за консумация на планетата, следвано от пилешкото, телешкото и говеждото и овчето.

Близо 40% от месото, което попада в чинията на тази планета е свинско. Голяма част от него идва от далечен Китай. В страната се отглеждат 350 000 000 свине, като милион и 600 000 от тях вече са ликвидирани заради заплахата.

„Темповете, с които се разпространява чумата, се забавят. Не съм сигурен, че всеки го усеща по този начин, но това са фактите”, заяви министърът на земеделието на Китай Ю Канджен.

Може ли държавата да се справи с чумата?

Ситуацията следят от Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO). Ето какво каза за NOVA  д-р Хуан Луброт - главен ветеринарен експерт във FAO.

„В този момент, обстановката в Китай е най-сложна. Тя държи над 50% от световната популация на домашни прасета, а те са засегнати от африканската чума. Така че мисля, че от тази гледна точка заплахата там е най-голяма”, казва той.

В Северна и Южна Америка все още няма следа от вируса

„Ситуацията в България и други части на Източна Европа е също тревожна. Тук болестта присъства от около 10-тина години, но няма никакви изгледи да изчезне”, каза Хуан Луброт.

Във Виетнам броят на изтребените животни достига 3.7 милиона. Ситуацията в Европа също е тревожна, а картината следят от Организацията за прехрана и земеделие към ООН.

„На първо място, не мисля, че проблемът може бързо да бъде решен. По-скоро ще се научим да се справяме с болестта”, каза още Луброт.

Засега Северна Америка остава незасегната от чумата. А властите във Великобритания дори разпространиха брошури, с които призовават туристите да не внасят в страната колбаси и сандвичи със свинско месо и дори – храна за домашни любимци.

На въпрос дали е възможно наистина да се внесе вирусът в страната със салата и сандвич със свинско, Луброт отговаря: „Всъщност, този вирус е силно резистентен на всякакви условия. И ако вземеш в чантата си сандвич със свинско, хапнеш, хвърлиш остатъка навън и го намери диво прасе - това е начинът, по който тази болест се е разнесла по света през 70-те. Вирусът се появява на Карибите, с кораби и самолети от Иберийския полуостров и Африка. Така се пренася и от Португалия в Испания, а от там – в други части на света, заради продукти със свинско”.

Когато проблемът е налице, масовото изтребване невинаги се оказва най-доброто решение,  смята експертът. „Важно е властите да предложат компенсация на фермерите, които сигнализират за болни прасета. Така те ще бъдат стимулирани да съобщават за заразата”, казва още той.

Кризата с чумата по свинете се разраства (ОБЗОР)

Според него по отношение на биосигурността – един от проблемите, който се наблюдава по цял свят, са семейните прасета, които са оставяни да се разхождат навсякъде из селото. „Биосигурността означава да имаш пространство, на което да държиш свинете, да ги храниш и ваксинираш редовно за всякакви болести – да имат чиста вода и храна, а собствениците сменят дрехите и ботушите си при всяко посещение”, казва Луброт.

„Има едно схващане, което според мен е много важно - „всички вътре, всички навън”. Този принцип означава, че започваш цикъла на производство с животни, които са на една възраст. Те остават във фермата ти, после продаваш всички тях по едно и също време. Чистиш и дезинфекцираш и след това караш новите прасенца”, обяснява той.

„Но не да имаш 20 прасета и да продадеш 5 от тях, да докараш нови 5, ащото така позволяваш на болестите да се пренасят на други места”, допълва Луброт.

Според негодивите прасета също са голямо предизвикателство, защото в части на Европа има прекомерно многобройна популация на диви прасета. Така е и Латинска Америка, Съединените Щати и Мексико.

„Изтребването на дивите прасета е важна стъпка преди болестта влезе в страната ти. Веднъж влязла, ако започнеш да ликвидираш дивите прасета с лов или огради, всъщност можеш да задълбочиш проблема. Ако ловците бродят в гората, прасетата могат да избягат и да пренесат заразата в други райони и дори – в други страни”, коментира Луброт.

„Със сигурност трябва да се елиминират болните прасета от засегнатите ферми. Но не и тези, които изглеждат здрави и са в съседна ферма – на 200 метра или 2 километра от мястото. Но бих ги инспектирал всеки ден”, посочва още той.

Инспектори от БАБХ конфискуваха агне вместо прасе (ВИДЕО)

Колкото до икономическите последици – когато някой губи, винаги ще има друг, който да спечели. Съединените щати и Западна Европа имат шанс да заемат нишата, освободена от Китай и да снабдяват страната и света със свинско.

Според него по отношение на биосигурността – един от проблемите, който се наблюдава по цял свят, са семейните прасета, които са оставяни да се разхождат навсякъде из селото. „Биосигурността означава да имаш пространство, на което да държиш свинете, да ги храниш и ваксинираш редовно за всякакви болести – да имат чиста вода и храна, а собствениците сменят дрехите и ботушите си при всяко посещение”, казва Луброт.

„Има едно схващане, което според мен е много важно - „всички вътре, всички навън”. Този принцип означава, че започваш цикъла на производство с животни, които са на една възраст. Те остават във фермата ти, после продаваш всички тях по едно и също време. Чистиш и дезинфекцираш и след това караш новите прасенца”, обяснява той.

„Но не да имаш 20 прасета и да продадеш 5 от тях, да докараш нови 5, ащото така позволяваш на болестите да се пренасят на други места”, допълва Луброт.

ЕПИДЕМИЯТА ОТ ЧУМА: Започва евтаназията на прасета в ромския квартал на Видин

Според негодивите прасета също са голямо предизвикателство, защото в части на Европа има прекомерно многобройна популация на диви прасета. Така е и Латинска Америка, Съединените Щати и Мексико.

„Изтребването на дивите прасета е важна стъпка преди болестта влезе в страната ти. Веднъж влязла, ако започнеш да ликвидираш дивите прасета с лов или огради, всъщност можеш да задълбочиш проблема. Ако ловците бродят в гората, прасетата могат да избягат и да пренесат заразата в други райони и дори – в други страни”, коментира Луброт.

„Със сигурност трябва да се елиминират болните прасета от засегнатите ферми. Но не и тези, които изглеждат здрави и са в съседна ферма – на 200 метра или 2 километра от мястото. Но бих ги инспектирал всеки ден”, посочва още той.

Колкото до икономическите последици – когато някой губи, винаги ще има друг, който да спечели. Съединените щати и Западна Европа имат шанс да заемат нишата, освободена от Китай и да снабдяват страната и света със свинско.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си