От казармата до последните им разговори Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев не позволяват нищо и никой да застане над приятелството им

През седмицата България изгуби една от най-ярките звезди в родното кино и театър – Стефан Данаилов. Тази седмица в „Неделята на NOVA” Мариан Станков – Мон Дьо ни представя друг поглед към живота и творчеството на Маестрото и ни среща с Йосиф Сърчаджиев.

В дни на тъжно мълчание спомените са тези, с които по-лесно преживяваме болката.

От казармата до последните им разговори Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев не позволяват нищо и никого в този живот да застане над приятелството им. Дори политическите им възгледи - единият ярко червен, другият тъмно син - не успяват да го направят.

Днес Йосиф Сърчаджиев говори за своя приятел с усмивка, но очите са пълни с тъга. Това е разговор от и за Големите в българското кино. Живописен монолог, който на моменти те оставя без дъх. Буквално.

От дома си в ловешкото село Кирчево, актьорът говори за шеметните години, в които паметта, чувствата и забравата не бяха думи просто от тълковния речник.

Един от ярките му спомени е как Ламбо му е спасил живота: "Много често пътувахме заедно с него. Бяхме на морето и плувахме всяка сутрин. Той доста по-бързо плуваше от мен, но веднъж ми се схванаха двата крака и викам "Ламбо! Схванах се, не мога да продължавам", а той ми отвърна да не се правя на идиот и удавник. Като видя, че не се шегувам обаче ми спаси живота и ме изкара на брега. 

Йосиф Сърчаджив разказа как когато получил инсулт, Стефан Данаилов е бил до него: "Бях в пелени, но Стефан идваше при мен в болницата, за да ми дава кураж", каза той.  "Последно го видях пролетта на улицата. Говорихме си за днешното време. И двамата разбрахме, че няма да се разберем и е по-добре да си говорим за изкуство", спомни си Сърчаджиев.

"Питах го как работи със студентите, а той каза, че му е мъчително, защото не може да работи както трябва. Нямал нужната енергия вече. Каза ми, че вече не може някои неща", добави той.

"Преди няколко месеца му се обадих по телефона, защото знаех, че е болен и трябва да му кажа няколко думи. Почти плачех и му казах, че театърът загива и всичко е срещу нас", поде Сърчаджиев. "Той ми каза "Приятелю, знаеш ли, ние сме ангели, а около нас има много дяволи. Те обаче се ужасяват от нас. Ние сме ангели, помни, давай, смело!"", спомни си той. 

Цялото интервю с Йосиф Сърчаджиев гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook