Най-добрият български плувец има ясни цели за следващите 4 години

Звездата ни в плуването Антъни Иванов има ясно изграден план и поставени цели за следващите 4 години. Финалистът от Световното първенство за мъже от 2017 година ще се бори за финал на Олимпийските игри в Токио през 2021 г. и за медал на тези в Париж през 2024 година. След лагер с националния отбор на високопланинската база „Белмекен”, екип на NOVA  намери Антъни в Павликени. 

„Аз съм прекарал в града много голяма част от живота ми. Започнах тук детска градина. Вече чак за първи клас отидох във Велико Търново и след това започнах там да се занимавам с плуване във втори клас. На този басейн плувам, когато съм в България от 2015-а. Никога не съм имал проблем тук, ако трябва са го отваряли в дни, в които не е работил, за да поддържам форма тук. Аз се занимавах с футбол и плуване до 13-годишна възраст и с двете, но накрая решихме, че няма да стане и с двете и приключих с футбола”, сподели той пред Валерия Видева.

Ето какво още каза спортистът в интервю за „Неделята на NOVA”:

Твоят баща е бивш национален състезател по плуване. Неговото мнение и желание надделя ли в решението ти да влезеш в басейна?

Да, въпреки че той сега се занимава с футбол. Той играе в отбор тук в по-ниските дивизии. Занимава се с плуване и футбол, а аз само с плуване. Като приключа с плуването и аз ще се занимавам с футбол.  Аз много мразех да ходя на басейна, не исках да влизам във водата, плачех преди тренировка. Беше много трудно, докато вляза във водата. След като влезех, всичко беше наред.

Нормално детство имал ли си?

Доколкото може да се нарече нормално, да. Никога не ми е липсвало нещо от него, но е било запълнено с много тренировки и плуване. Не съм бил лишаван от нищо в детството ми. Никога един човек, който не може да прави едно и също нещо всеки ден, няма да  тръгне да се занимава с плуване. Трябва да намираш нещо, за което да влизаш във водата всеки ден. Трябва да имаш някаква цел. Не са много хората, които могат да го правят. Те спирта на 15 години. Започват да ги влекат други неща, които са им по-интересни и им доставят повече удоволствие.

Антъни Иванов не използва високопарни думи, с които да опише своята отдаденост и любов към плуването. „Аз не изпитвам такова голямо удоволствие от тренировките. Правя го заради целите ми и защото знам, че мога да постигна нещо и това ме мотивира. Сред други спортисти съм, които са на високо ниво в техните спортове. Това е част от нещата, които ме задържат в него”, каза още той.

Кога разбра, че това може да се превърне в твоя професия?

2014 година бяхме на състезание в Кипър - първото ми голямо международно състезание. Отидох там без никакви очаквания. Отидох там със седмо време. Бях в краен коридор и спечелих 100 и 200 м. Тогава си казах, че съм достатъчно добър, за да се занимавам с това и да гоня Олимпиадата през 2016-а. Но 2016 година аз не отидох на Олимпиадата, понеже изпратиха друг човек. Не мислеха, че съм достатъчно добър или каквито там други оправдания имаше. Тогава аз бях готов да спра. Говорих с родителите си, че ще остана поне до световното през 2017 година, за да докажа, че не е било правилно това решение. Аз бях напълно готов да се класирам на полуфинал, но имаше проблеми с хората, които решаваха кой да ходи и кой не. Надделя егото им над това да отида аз.

 Ще ти прочета един цитат: "Не е моя работа какво хората казват за мен и какво мислят за мен. Аз съм такъв какъвто съм и правя това, което правя. Не очаквам нищо и приемам всичко. Това прави живота толкова по-лесен." Това е философията на човека, на когото ти си кръстен - носителят на „Оскар” Антъни Хопкинс. Има ли нещо, което следваш от тази философия?

Аз даже имам част от тази философия татуирана. Това са неща от живота и той е напълно прав. Повечето от тези неща ги следвам. И на мен ми е любим актьор. Аз съм кръстен и на първия чернокож олимпийски шампион Антъни Нести - и на двамата съм кръстен.

За стремежът му към съвършенство и победи голяма вина има спортистът с най-много златни олимпийски медали за всички времена - Майкъл Фелпс.”Той ми е идол, откакто започнах да плувам и да гледам плуване. Мога да кажа, че много неще съм научил от него, въпреки че не съм го виждал на живо все още - и това трябва да последва скоро, но съм научил много и от български плувци, когато влизах в националния отбор.  Има много неща, които и той е правил - грешки, бил е наказван и се е завръщал. Разказвал е как е бил в депресия и е искал да се самоубие. Минавал е през тези неща и се е възстановявал от тях чрез плуването”, сподели още спортистът.

Какво хората не виждат, когато излезеш от басейна и се прибереш в съблекалнята?
Остават много неща. Всички негативни емоции ги оставяш в басейна, всичко съперничества ги оставяш там. Никога не съм имал съперник в басейна и извън басейна. Никога не съм имал проблем с хората, въпреки че се състезавам срещу тях. Аз в басейна съм много импулсивен. Обичам да говоря на въпреки на моите съперници, говоря много провокативно и в Америка и тук. По този начин аз се мотивирам и мотивирам и тях.

Докато е в България и не е на лагер с националния отбор, Антъни разделя времето си между Павликени и Велико Търново. „Той е може би най-важния и най-близкия до сърцето ми град, понеже съм израснал тук от първи клас, винаги съм бил тук, когато се прибера. Много са хубавите ми спомени, може би най-хубавият е балът ми като спомен и излизания, събирания тук.  Само да съм си в Търново и ме зарежда достатъчно”, обясни Иванов.

През 2016-а звездата на Антъни изгрява със сребърния медал от Европейското първенство за младежи в Унгария. Година по-късно той се превърна в едва третият българин в историята, класирал се за финал на Световно първенство за мъже в плуването в коронната си дисциплина - 200 м бътерфлай. „Не мисля, че хората разбират колко е голяма конкуренцията в плуването и колко е трудно всъщност. Понеже да влезеш на финал на Световно първенство в плуването е все едно да влезеш на финал в леката атлетика.  Мисля, че ако един футболист отиде на играе във Фенербахче, някой ще си мисли, че той е много по-успял от плувец, който влиза на финал на световно първенство”, каза спортистът.

Само месец след финала на световното първенство за мъже на гърдите му блестеше и бронзов медал от шампионата на планетата за юноши в Индианаполис. „Там плувах по-бавно заради адаптация, часова разлика..този медал беше много изстрадан, но беше и важен за цялото ни плуване, защото тръгнаха нагоре нещата и миналата година също взехме медал от Световно първенство за юноши.  Аз в момента, в който пипнах стената и се обърнах, беше някаква страхотна еуфория. Нямаше толкова силно чувство, когато ми сложиха медала, колкото когато вдигнаха знамето до унгарското и да японското. Беше нещо страхотно просто”, продължава разказа си Антъни Иванов.

От януари 2019 година насам Антъни е възпитаник на Техническия университет във Вирджиния в Съединените щати. „Базите във всички университети в дивизия А са на най-високо ниво.  Най-трудно ми беше да направя нови приятелства и да имам доверие към нови хора.  Там повече имам училище тренировки и сън - аз няма време за абсолютно нищо друго. Наистина състезанията са на нивото на европейско и световно ниво, много силни резултати на деца, които изобщо не могат да се класират за американския отбор”, обясни още той.

Решението да не се откаже от кариера в плуването, след като няма шанс да се състезава на Олимпийските игри в Рио де Жанейро се оказва правилно. Доказват го неговите медали и национални рекорди..и един така чакан покрит "А" норматив за Олимпиадата в Токио догодина. „Аз го покрих с 14 стотни по-бързо. Точно с толкова не покрих този за Рио де Жанейро. Това е съдба. Поне аз съм много суеверен и вярвам в такива неща. Явно е всяко зло за добро и сега е моят момент да отида. Аз го приемам с широко отворени ръце и се надявам догодина да е една страхотна Олимпиада за мен. Да кача още едно стъпало преди Олимпиадата в Париж, която ще бъде най-силната ми.  В Токио целта ми е финал. Вече на финала - каквото стане. за Париж ми е медал”, уточнява плувенцът.

Неотлъчно до него в щастливите и трудните моменти е приятелката му Габриела, която също тренира плуване. „Аз съм късметлия, че имам много хора около мен, които го разбират това нещо. И приятелите и приятелката ми и родителите. Винаги са се лишавали и са ми помагали във всичко. Тя ми помага винаги, когато я помоля за нещо, както и обратното. Така е във всяка връзка”, коментира младата спортна надежда.

Във живота му има още две принцеси – малките сестри на Антъни Марая и Ерика. „Най-важното е да се научат да правят жертви, да помагат на хората и да са щастливи за себе си. Надявам се тайно най-малката сестра, която тренира плуване, да отиде на първата си Олимпиадата, когато аз отида на моята последна”, заключава Иванов.

За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.