КНСБ и АИКБ предлагат изменения в Кодекса на труда за компенсации в кризисни ситуации

В Кодекса на труда да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите. Това предвижда предложение на КНСБ и АИКБ, което бе обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември.

Изготвеният проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови отношения и Комисията по осигурителни отношения към НСТС. Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.

Васил Велев: Грешка ще е, ако не се компенсират веднага затворените бизнеси

Предложението предвижда промени в чл. 120в, като заглавието му става Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и следния текст: „Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой.“

Другата предложена промяна е в чл.267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.

Тристранката обсъди мерки за възстановяване от кризата

Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.

Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч дневно.

За времето, през което е на работа, работникът ще получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията ще му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.

Бизнесът и синдикатите не се разбраха за размера на минималната работна заплата

Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година. Тя ще се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудовия договор (дневно или седмично), като ще е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение за първите два месеца за периода на едностранно въведеното от работодателя непълно работно време в една и съща календарна година. Ако този период е повече от 2 месеца, компенсацията ще се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но не може да достигне по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година, предвижда още предложението.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК или iOS (Apple) ТУК.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.