За старите и новите жители разказва Виктория Бояджиева

Ако за едни пандемията донесе самота заради невъзможността да се виждат с близките си, то за други това е начин на живот. Виктория Бояджиева ни отвежда в две села, по чиито улици през повечето време цари тишина. За да се вслуша в тях, основателката на една фондация се мести от София в Северозапада.

„Самотата тежи. Ако беше жива моята съпруга, щеше да е съвсем друго. Сега обаче съм самичък и освен това селото се обезлюдява. По улицата отгоре минават един, двама души през деня, а аз нямам с кого да споделя. И ако не е окарината, ако не е телевизора… В битово отношение нищо не ми липсва”, разказва Георги Тодоров.

През далечната 55-та година бай Георги се запознал със съпругата си, но преди 5 години я загубил. Сега живее сам. Над леглото си държи снимка на децата, а в шкафа пази учебник по военно дело, който самият той е написал, медали за музикално майсторство и окарината си.

Често, останал сам с мислите си, се връща в годините назад. Разказва, че имал трудно детство – не било по ноти. Като малък останал сирак, а вторият му баща първоначално не го искал. Още като тийнейджър намерил верен спътник в трудностите - музиката.

Още по темата гледайте във видеото.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК или iOS (Apple) ТУК.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си