Най-опасната професия в България се оказва тази на министър-председателя

Най-опасната професия в България се оказва тази на министър-председателя. Такъв извод направиха издателите на списание L'Еuropeo. В специално издание авторите събраха интервюта с българските премиери. Въпросите към тях са едни и същи.

Интервюта с българските премиери в специалния брой на L'Europeo

От Освобождението до днес са призовани да поведат към по-добър живот. В началото на своята мисия обикновено са обичани. Към края са дълбоко мразени, дори сатанизирани.

„Чисто статистически след Освобождението това е най-опасната професия в България.9 министър-председатели са убити, 9 от общо 55”, обясни издателят Димитър Стоянович.

А какъв е изводът в края на управлението за тях?

„Аз твърдях, и то не един път, че трябва да се измине пътят през пустинята. Тогава си спомням как наскачаха и заговориха за това, че вместо да обещая да завалят кебапчета от небето, аз им говоря за кръв, пот”, спомня си Филип Димитров.

„Политиката си остава инструмент, властта е инструмент да свършиш нещо, в което вярваш, че ще е полезно за държавата и за хората. Ако нямаш идеята да направиш нещо, трудно ще издържиш на всички изпитания”, каза Сергей Станишев.

„Все пак някой трябваше да свърши черната работа. По-добре да е академичен човек, отколкото политик”, отговори Орешарски.

„Ние нямаме жив герой като история. На най-славните ни царе не знаем къде са гробовете”, заяви Бойко Борисов.

Всеки от премиерите идва на власт  със собствени  цели и изправен пред много предизвикателства .

„Въпросът беше да се обърне посоката на държавата. От един изостанал съветски сателит, да станем европейска държава”, отвърна Димитров.

„Първата ми амбиция беше да постигнем членството на България в ЕС. И се справихме, което беше много трудно”, каза Станишев.

 „Не знам дали съм използван, сигурно да. Не това е най-жалкото, най-жалкото е, че изпуснахме 6-7 години и днес сме на същото положение”, обясни Орешарски.

„За един момент бях слаб, защото не очаквах такава масирана атака.  Но за мен това беше най-полезното време в цялата моя кариера. Толкова ме отрезви, толкова ми даде шанс да си направим реформата - и в партията, и в хора, и в моето мислене, че точно поговорката „всяко зло за добро”, смята Борисов.

А изводите от преживяното тепърва ще се пишат в историята.