Филип Димитров: Трябва да намерим изход от ситуацията със Северна Македония

„Трябва да намерим изход от ситуацията със Северна Македония. Сигурен съм, че това не би могло обаче да бъде постигнато с едни замах, една среща или с едно съвместно заседание”. Това заяви конституционният съдия Филип Димитров - министър-председател на България (1991-1992 г.).

„В България в момента се говори със суперлативи. След като година и половина слушаме всякакви неща за това колко ужасна е била България, сега очакването е, за да бъдат оправдани тези неща, да има някакви изключителни резултати. На правителството разбира се му е тежко, защото не може да направи такива”, каза още той.

„Надявам се, че ще бъдат намерени разумните решения, като мъдростта трябва да бъде проявена и от двете страни”, категоричен бе Димитров.

Кирил Петков определи визитата си в Скопие като огромен успех

Преди 30 години страната ни е първата в света, която признава Република Македония като независима държава. Тогава министър-председател е именно Филип Димитров.

„От гледна точка на историята признаването на Македония беше правилен ход. От гледна точка на позицията на България тогава в света той беше успешен. С това и с други неща България се вписа в кръга на държавите, които да участват в бъдеще в това, което най-общо наричаме Западен свят – ЕС и НАТО”, разказа той.

По думите му самият той тогава е нямал колебания, но е имал някои страхове. „След като Македония обяви независимостта си през септември очаквахме решението на комисията Бадентер, за да имаме база, на която да стъпим. Бях убеден, че трябва да признаем Македония възможно най-скоро”, каза той.

Петков от Скопие: За няколко дни постигнахме повече, отколкото за последните 2 години

Димитров припомни, че тогава достатъчно от неговите колеги са били на неговото мнение. „Желю Желев беше „за”, но не можеше да прояви сериозна инициатива, защото беше между два тура на избори. Освен това той свика един консултативен съвет в ситуация, в която голяма част от парламента беше против, не беше ясно какво става в комисиите – едната беше „за”, другата като че ли не. Ако беше взел тогава становище това щеше да е неподходящо”, разказа Димитров.

„Тогава опозицията беше против но имаше хора и в СДС – Стоян Ганев, Стефан Савов, както и много други по-малко известни фигури, които бяха против това нещо”, добави той.

„Нямаше никакъв външен натиск, защото тогава нас още н ни взимаха насериозно. Ние бяхме страната, известна като най-верният сателит на Съветския съюз и която не се поставяше в едни кюп с Унгария, Полша и Чехословакия. Затова от нас се допускаше, че може да започнем да правим някакви балкански мурафети”, разказа още Филип Димитров.

Петков и Ковачевски с първи думи след срещата в Скопие (ВИДЕО+СНИМКИ)

„Конституционният съд ще се произнесе на 8 февруари дали министърът на правосъдието има право да иска предсрочно освобождаване на главния прокурор”, обяви Димитров, който е и докладчик по делото.

По думите му няма нищо ключово в решението, което съдът ще произнесе. Отговорът на Конституционния съд се чака от правосъдния министър Надежда Йорданова, за да внесе във Висшия съдебен съвет ново искане за освобождаването на Иван Гешев.

„Няма нищо ключово. Това, което министърът на правосъдието може да направи, е предложение за обсъждане дали да се прави предложение. Тогава, когато една изпълнителна власт се амбицира да навлиза в съдебната система, това е нещо много опасно. В момента конституционна възможност да обсъжда главния прокурор има само ВСС и всяко посягане на ВСС е нещо, което много често нови власти с революционни амбиции правят, но обикновено се счита, че това е отклонение от конституционните принципи”, каза Филип Димитров.

Целия разговор гледайте във видеото.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.