Повишен интерес на младите към науката, заплатите остават ниски

Все повече млади учени искат да се занимават с наука. Това регистрират от Института по микробиология в БАН, където една трета от работещите са млади хора. 

Христо Иванчев е на 23 години. Завършва бакалавър по молекулярна биология и биохимия в Германия и магистър по биотехнология и предприемачество в Англия. Пътят му го отвежда до Българска академия на науките, където е асистент в Института по Микробиология. Младият учен изследва дрожди – микроорганизми, които има за цел да внедри във ферментацията на хляб.

"Ще имаме натурален хляб, който да не е ГМО и може да се стигне до крайния клиент. Теоретично казано и с различен цвят, който не е боядисан с различна структура  - по-бухнал, по-сплескан. В зависимост какво търси клиента. Нещата, които могат да се произведат натурално са ананас, банан, който ще бъде интересен вкус за крайния клиент, има вкус и на малина – това са доста персонални неща", заяви Иванчев.

ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ COVID-19: Български учен изследва тайландско растение

Науката обаче за Христо се оказва само хоби, защото с нея е трудно да се издържа. За целта работи на още едно място – в сферата на клиничните изпитвания.

"Не бих могъл да с занимавам с наука в тези условия, но бих искал да го правя като хоби. Бих искал да се развивам както в научната сфера, така и в тази в другата ми кариерен път", споделя той.

950 лв. – толкова получава един млад учен, започнал работа в БАН.

"Много е трудно когато наемаме млади хора. На мен лично ми е неудобно да съобщавам каква заплата ще получават те, когато дойдат на работа. И веднага започват да търсят алтернативи или започват да работят допълнително" обясни Пенка Петрова – директор Институт по микробиология, БАН.

По думите на директора на Института по микробиология пандемията е показала защо държавата трябва да има учени.

"Когато заплащането е толкова ниско и не достига дори средните стандарти в страната, обществото няма за какво да уважава своите учени. Всеки, който идва да прави наука в БАН знае, че трябва да направи компромис със заплащането. Това трябва да спре, за да може да задържим най-добрите млади кадри и да останат на работа само при нас", посочи тя.

Кристиана Амирова също прави компромис със заплащането.

"Аз съм докторант и работя допълнително като лаборант биолог в Център по растителна системна биология и биотехнология, което ми дава възможност освен да правя своите изследвания освен да се докосна до науката", отбеляза докторантът в Института по Микробиология.

Тя изследва растението родопски силивряк или т. нар. Орфеево цвете от групата на "възкръсващите" растения. Работата й е свързана с възможностите за третиране на дегенеративни заболявания като остеоартрит. За това свое изследване печели награда за най-добра научна работа на млад микробиолог.

Лилия Цигурина също е носител на втора награда –за работа с високомолекулни съединения, които имат приложение в индустрията.

"Стига човек да иска, най-важното е да учи – да иска да продължава кариерното си развитие, защото в науката няма спиране, няма момент, в който си научил всичко и край това е развитието. развитието е непрекъснато", казва тя.

Освен заплащането, младият учен алармира и за друг проблем – неглижирането на учените и липсата на свързаност между бизнеса и научното общество.

Дават 5 млн. лева в подкрепа на млади учени и докторанти

"Основният проблем е че фирмите все още нямат такъв интерес за работа с научния колектив от БАН и университетите. Ако те имат интерес и финансират различни проекти – нашите проекти биха имали по-голямо приложение:, смята Цигурина.

Въпреки проблемите обаче всички са единодушни, че един ден България ще се превърне в добро място за правене на наука.

"Надявам се да има все повече и все повече млади учени да искат да идват към БАН и да се разриват – да се популяризират, да не се отказват и да не смятат, че няма бъдеще. Има бъдеще, просто то идва с много голямо желание и хъс да продължаваш да се развиваш нагоре", допълва тя.

'Аз съм решил да се върна в България и да се занимавам с наука, наясно съм с фактите, трудностите и плюсовете на това нещо", завършва Иванчев.