Какъв е най-важният урок, който дават на своите ученици в условията на война

Две украински учителки преподават английски на деца бежанци в частно училище в София. В него учат 90 украински деца. Те и Алла и Олена споделят една и съща съдба. Бягат от войната, а пътят ги отвежда в България.

"В началото децата бяха много шокирани, не се усмихваха, бяха уплашени, рисуваха танкове и оръжия. Мечтаеха руския президент Владимир Путин да умре, защото вярват, че с неговата смърт всичко ще приключи. А сега те срещнаха нови приятели – жизнени са – усмихват се, забавляват се и са много благодарни на българите, организирали това училище. Това е голяма подкрепа за тях", казва Олена.

"Изучават английски и български, и други предмети – физическо, рисуване, роботика, имат и един специален предмет – приложна психология или личностно и социално развитие, които са им изключително полезни за адаптацията им към различно общество, каквото е нашето. И забравянето или по-скоро някак си асимилиране на спомена от войната", обясни Теодора Ненова – управител на Британското училище.

Алла е фиолог по образование. И макар и през целия си живот, заедно със семейството й да са отдадени на винопроизводство край родния Киев, пристигайки в България, тя решава, че може да бъде полезна по друг начин. След 15 годишна пауза отново става учител. Този път обаче ролята й не е само на преподавател по английски, но и на психолог.

България отбелязва 24 май

"Всичките ми уроци са отдадени на разговори защо са тук в България. Най-важното нещо, което искам да научат е какво правят тук и че трябва да са благодарни за това, което България прави за украинците. И се опитвам да ги накарам да запомнят живота тук, защото много скоро съм сигурна, че ще се върнат вкъщи. Но те трябва да запомнят живота си тук, защото това е техния втори дом", посочва Алла.

И макар съзнателно да избягва темата за войната в клас, въпросите на децата са неизбежни, а разговорите - трудни.

И въпреки че вече близо 3 месеца България е новият им дом, споменът за нощта на 23 срещу 24 февруари отеква в съзнанието им.

Бягайки от войната и двете оставят много роднини и приятели, които не могат да напуснат страната. Сутрините на Олена започват с проверка – но не на домашни и контролни, а на животи.

Какво знаят най-малките за 24-ти май

"Ние комуникираме всеки ден – денят ми започва с проверка дали съпругът и близките ми са живи. Нашият град Ирпин е на 70% разрушен. Има 2 хиляди семейства, които въобще нямат възможност да се върнат, защото домовете им са разрушени. Те живеят в палатки и в мазета. Късметлийка съм, че нашата къща е непокътната. Но никой не знае какво предстои", казва тя.

Мечтите на децата, и техните учители са едни и същи – един ден да се върнат у дома.

"Ние оставихме живота си там. Но за съжаление сега само мечтая, защото знам, че е опасно. Тук децата ми са в безопасност. В Украйна кой знае къде ще е следващата експлозия. Засега сме тук и чакаме по-добри времена", споделя Олена.

Повече вижте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.