Филип Димитров: Свободите са това, което не може да ми се вземе

„Свободите са това, което не може да ми се вземе, а правата са това, което мога да претендирам от някого“, това каза бившият министър – председател и конституционен съдия Филип Димитров в предаването "Денят на живо" по NOVA NEWS.

„Няма право на мир. От кого да се иска? От Господ? Има неща, които не можем да въведем в законово положение. Или ако правим това изпадаме в утопична ситуация, която води до неспазване на прогласеното и компрометиране на акта, който го създава. Такъв е примерът с мира и войната. Има много документи, които говорят и за мира и за войната“, каза той.

Димитров смята, че отношението към Бог е строго индивидуално и то дава нюанси в различните групи хора.

По негови думи има понятие „запад“. „Беше забранено да се говори за това по едно време, но западният свят е формула, която отново се появи и тя никога не е преставала да има своя смисъл“, поясни той.

Димитров е на мнение, че лявото и дясното не са загубили своя смисъл, макар че във времето има динамика.

„Популистките течения са крайно ляво и крайно дясно и лесно се обединяват. Тези течения взимат доста голяма подкрепа в последно време“, анализира политикът.

Проф. Габровски: Големите проблеми изискват сериозна политическа воля

Той разказа повече за своята книга „Светлина на човеците“. За нея сподели, че тя трябва да се чете с вяра. „Когато говоря за вяра имам предвид онова вътрешно усещане, което хората имат, и което ни прави хора. Защото част от това да си човек е да имаш перспектива към божественото“, посочи Димитров.

Да си политик  е „стигматизиращо“, смята той.

За историческите си романи Филип Димитров казва, че когато човек пише за минали епохи той трябва да изучи достатъчно внимателно данните на онези, които са живели тогава.

Димитров разказа повече и за своя роман „Братя“.

„Без лица историята е като нощно небе без звезди – непонятна и скучна“, казва Филип Димитров.

Идеята, че ние можем да мислим за себе си като откъснати от околния свят е абсолютно несериозна, смята той.

„Закономерността и случайността са тези, които определят историята. А случайността е пресечна точка на две закономерности. Което е опит да се избяга от свободата на волята. А свободата на волята е това, което определя делата. Историята е дела. Свободата на волята в извършването на едно дело остава“, анализира Димитров.

Филип Димитров сподели повече и за историята на своя род.