МС вече прие решение, с което се даде зелена светлина за изграждане на нови ядрени мощности

Шансът за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост минава през нова енергийна визия. Около тази теза се обединиха служебният премиер Гълъб Донев и енергийният министър Росен Христов по време на представянето на нова енергийна стратегия на България с хоризонт до 2053 г. 

30-годишната стратегия за развитието на страната ни включва изграждането на 4 реактора, с уговорката, че това е на ниво “идея”. Те трябва да бъдат в АЕЦ “Козлодуй”, а два от тях ще заменят 5-и и 6-и блок на централата, които около 2050 г. следва да бъдат изведени от експлоатация. 

Донев: Следващата седмица в Брюксел ще започнат активни разговори по предоговаряне на ПВУ

В дългосрочната стратегия е заложена и промяната в Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да бъде договорена в спешен порядък. Това, което България иска, е въглищните централи да продължат да работят в пълен обем до 2030 година, а след това до 2038 г. постепенно да е готово заместването им от енергийната система. И още - да се намали с 40% изискването да намаляване на вътлеродните емисии. За да не се стига до недостиг на ток, ПАВЕЦ „Чаира”  ще бъде разширен. Първо, обаче централата трябва да заработи. След аварията миналата година има идея и за изцяло нова централа от този тип. Залага се и голямо развитие в сектора на водорода.

Сметка колко биха стрували нови 4 ядрени реактора все още няма заради многото неясноти. Въпреки това от енергийното министерство са категорични, че инвестицията ще се изплати.

„Много зависи от това какво правим със съществуващото оборудване, какви партньори избираме, кога точно ги строим, кога точно ги въвеждаме в експлоатация”, заяви Росен Христов, министър на енергетиката.

Потенциален интерес от инвеститори не липсвал. От години България има два руски реактора, които стоят неизползвани. Затова и ще се търси вариант дали те биха могли да влязат в употреба, или да се продадат.

„Вече като започнем детайлни разговори ще видим дали наистина това може да се подсигури предвид всякакви лицензии, гаранции и дали това е икономически най-изгодният вариант, или можем да търсим продажба на това оборудване и съответно да си направим проектите с чисто нова технология”, каза Росен Христов.

Последната енергийна стратегия, която България имаше, беше с крайна дата 2020 г. Така 3 години по-късно служебното правителство се зае да направи нова с аргумент, че дневният ред на света е променен.

„Ще кажат сигурно много от вас – каква стратегия да разработва едно служебно правителство? То трябва да прави само избори. Но България не може да си позволи повече безвремие”, заяви президентът Румен Радев.

„Без стратегически документ, който да дава ясни цели за развитието на сектора, всяко правителство ще напомня на човек в тъмна стая, който търси ключа за осветлението”, заяви министър-председателят Гълъб Донев.

На този предварителен етап партиите в 48-ия парламент са склонни да подкрепят стратегията, когато тя влезе в пленарната зала. Синдикатите също, като поискаха и енергийни помощи за хората.

„Подкрепяме заложеното изграждане на ядрени мощности, нещо, което трябваше да бъде направено преди 10 години и поради различни причини този процес беше стопиран”, заяви Ваня Григорова – КТ „Подкрепа”.

Правителството вече прие решение за изграждане на 7 блок. Това обаче се случи и през 2013 г., а реална работа не започна.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.