Николай Василковски ни разхожда до някои от най-живописните места в България

След поредицата ледени февруарски дни, някои потоци и реки в планината замръзнаха. Природата оформи спиращи дъха, достойни за сцени от приказките. Николай Василковски ни разхожда до някои от най-живописните ледени гиганти в България.

Ледена магия. В студените месеци много от водопадите у нас застиват в невероятни форми, които само природата може да нарисува. Повечето от тези студени великани се крият дълбоко в усойни и недостъпни планински клисури. Там, далече от зимните лъчи на слънцето.

На югоизточния склон на Осоговската планина, по течението на река Елешница, откриваме старото училище на село Смоличано. Само на 10 минути от полуразрушената сграда, в подножието на варовиковите скали, се стича вода с лечебна сила. Пред нас е 15-метровият водопад „Света Ана”.

Склонът е северен и усоен. Температурите се задържат ниски. За поредна година водопадът е нарисувал невероятно красива ледена картина.

Само поглед отгоре може да разкрие мистерията на това магнетично кътче. Над водопада виждаме едноименния манастир, в който има аязмо с лечебна вода. Легенда разказва за красивата Яна, посечена от злоба и завист от своя брат. Там, където паднали косите на момичето, рукнали два извора, които оформят днешния облик на района и Смоличанския водопад.

Ето откъде всъщност идва водата на Смоличанкия водопад. От чешма с 12 чучура, изградена в двора на манастира. Вярва се, че водата е с лечебни свойства.



В Родопите, съвсем близо до село Бачково, попадаме в дебрите на резерват „Червената стена”. По течението на река Сливов дол търсим още един от шедьоврите на зимата. Пътеката ни води нагоре покрай стари рибарници, все по-високо по склоновете на Добростанския рид. На час път пеша пред нас се изправя 50-метрова, спираща дъха, ледена стена. Сливодолското падало. Това е наистина впечатляващо - огромна ледена стена. На такива места човек се чувства като прашинка на фона на природната сила и красота.

От птичи поглед гледката е още по-впечатляваща. Леденият великан неслучайно претендира да е най-високият водопад в Родопите. Несъмнено и един от най-красивите.

Отново в Родопите, но на 1500 метра надморско равнище е кацнало китното село Манастир. Потънало в дълбокия сняг под върховете Преспа и Свобода, селцето е отправна точка към тайнствен водопад.

Следваме маркировката по екопътеката и минаваме покрай няколко кокетни и поддържани параклиса. Последният носи името „Свети дух”, а точно под него е дерето на река Манастирска. Сред огромните канари, през зимата покрити от дебела снежна пелена, планинската вода е застинала в страховит леден масив.



Поредното чудо на природата, скрито дълбоко в дебрите на Родопа планина. Тук обаче зимата е дала всичко от себе си - дълбок сняг и ниски температури, които ще задържат ледената стена още дълго.

В студените месеци разходките до белите гиганти са осеяни с предизвикателства. Камъните са заледени и хлъзгави. Постоянно има риск някои от ледените висулки да паднат и да застрашат нечий живот. Подготвеният пътешественик трябва да е добре обут и облечен, и да разполага с осигурителна екипировка, ако теренът изисква такава.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.