Увеличава се и най-уязвимият сегмент от хора, които теглят кредити - с лошо ЦКР

Рекордно висок интерес към бързите кредити бе отчетен в България за 2022 г. Вземанията по заеми са нараснали със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева. Това съобщават от Асоциацията за защита на потребителите.

Според Деян Василев, зам.-председател на Асоциацията на кредитните посредници в България, през 2022 г. има рекорди както при ипотечните, така и при потребителските кредити. "С увеличаване на доходите, всички салда растат. Става дума за кредити от небанкови институции - малки суми на високи лихви. Има и кредити за над 5 години със суми около 15 000 лева, както и от лизингови дружества. 30 млрд. са кредитите от банки. При ипотечните и потребителски кредити е малко по-висок ръстът", обясни той. И допълни, че просрочията на кредити от небанкови институции са 6,8%. 

Икономист: Банките са пълни с пари, депозитите са с 35 млрд. лева повече от кредитите

"При такива казуси случаят се предава на съдия-изпълнител. Притеснителни са хронично задлъжнелите хора и тези с лошо ЦКР. Увеличава се и най-уязвимият сегмент от хора, които теглят кредити. Броят на длъжниците с лош кредитен регистър се увеличава. Запорират им се заплатите и имотите, оставят им се средства само колкото е минимална заплата. Законът за личния фалит ще позволява тези лица да обявят банкрут като фирмите, това ще е като отдушник. В България болшинството кредити базират лихвите на кредитите по депозитите, а те все още мърдат много бавно. Около 0 до 1% е ресурсът спестовни сметки, а това гарантира, че кредитите са евтини. В момента депозантите носят стабилност в системата, за да има ниски лихви", заяви Василев.

Целия разговор гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.