Нейно превъзходителство Айлин Секизкьок изрази надежда за ползотворна работа с новото правителство у нас

Посланикът на Турция в България Нейно превъзходителство Айлин Секизкьок даде специално интервю за „Събуди се”. В него тя говори за сериозния проблем с нелегалната миграция, борбата на Анкара с последиците от опустошителното земетресение в южната ни съседка, позицията ѝ за войната в Украйна и курса, който ще поеме след преизбирането на Ердоган за президент.

Ваше Превъзходителство, срещаме се в ключов момент. Турция преизбра Ердоган за президент, а България най-накрая има редовно правителство. Как очаквате да продължи сътрудничеството между двете страни?

Позволете ми да започна с изборите в Турция. Може би не сме пример за перфектната демокрация, но имаме перфектната вяра в демокрацията. Хората в Турция виждат смисъл да гласуват, защото разбират, че когато дават гласа си, ще бъдат чути от политиците, а те от своя страна ще провеждат важните за тях политики. И това е първият резултат от изборите. Имахме рекордна активност. Гласувахме и за парламент, и за президент. Проведоха се два тура. На първия гласуваха 87% , а на втория - 85.

Практически това е в пълен противовес с България. При нас гласуват едва 40% от българите…

Да, така е. И ние се гордеем с това. На второ място изборите протекоха гладко, прозрачно, без сериозни нарушения. И не бяха оспорени. Сега те вече са зад гърба ни. Кабинетът беше сформиран много бързо, само за няколко дни. Но огромни са предизвикателствата, които стоят пред него. Във външнополитически план ситуацията е нестабилна. В икономически - също – има огромна инфлация и срив на лирата. Борим се и с катастрофалните последици от разрушителното земетресение. Но важното е, че президентът Ердоган е политик с опит, правителството - също. Хората имат доверие, че ще са способни да решат тези проблеми. Вярвам, че това се отнася не само за Турция, но и за международните ни партньори.

Вече има ново правителство и в България, радваме за това. Искам да поздравя министър-председателя и новите министри. През последните две години, въпреки вътрешните проблеми и липсата на редовно правителство, двустранните ни отношения достигнаха най-високата си точка. Това е факт. Успяхме да изпълним много проекти – разширихме пункта и открихме нови трасета на „Капитан Андреево”, което ще улесни трафика и преминаването на камиони. Дългосрочното споразумение за доставки на газ от Турция, което беше подписано преди няколко месеца, е ключово за енергийното сътрудничество между двете страни. И не само - ефектът му е важен и за региона.

Очаквате ли новото правителство да продължи тези споразумения и политики?

Надявам се, защото е от полза и за двете страни. А енергийното ни сътрудничество се превърна в гръбнака на нашето партньорство. Затова и се надяваме да си сътрудничим добре и с новото правителство. Защото имаме още много проекти, които тепърва трябва да се изпълнят.

Познавате ли лично Николай Денков и Мария Габриел?

Лично все още не, но ще се радвам скоро да се срещнем. Знам, че са способни хора и вярвам, че ще оглавяват правителството с фокус върху регионалната стабилност, включително сътрудничеството с Турция.

През последните седмици посолствата се сочеха като ключов фактор за вземането на вътрешнополитически решения в страната от различни партии. Позволяват ли си да се месят и в какъв случай? Каква е Вашата позиция?

Ролята на дипломатическите мисии във всяка страна е да работят за изграждане на по-добри връзки между държавата, която изпраща и тази, която приема техните дипломати и, разбира се, да следи и наблюдава процесите отвътре. Това е нашата рамка на работа и ние се придържаме към нея. Имаме чудесно сътрудничество с българските власти, но извън това нямам никаква рокля във вътрешнополитическия живот, решенията и дискусиите, които текат.

Мандатът Ви започна през 2020 г. За тези три години преминахме през пандемия, започна война в Украйна, а във вътрешнополитически план България преминава през политическа криза. Как виждате задачите си тук? Кои бяха трудностите?

Тук бих искала да цитирам думите на Кемал Ататюрк - бащата на турската република и архитект на българо-турските отношения. През 1932 г. той казва така: „Турция и България трябва да останат приятели. Тези, които са против България, са и против Турция”. Преди да дойда тук като посланик, бях чела много за периода, в който Ататюрк прекарва в България като военен аташе. И осъзнах, че е мислил това, което е казал. Бих казала, че тези думи задават посоката в бъдещите взаимоотношения между Турция и България.

Искам да бъда честна с вас. Бях леко объркана, защото, когато се върнете назад в историята, отношенията между двете страни не винаги са били цветя и рози. Имало е и много кризи. Когато поех мандата, в тези наистина турболетни времена, посланието на Ататюрк беше тествано отново и отново. Всички тези кризи направиха връзките ни дори по-силни.

Щедростта и помощта, която хората и българското правителство ни оказаха по време земетресението, е нещо извън всички рамки. Никога не бях виждала някой да проявява толкова силна състрадателност към Турция. И сме благодарни за това.

Да, всъщност България беше първата страна, която изпрати хуманитарна помощ. Каква е ситуацията в момента там?

Щетите са катастрофални, загубихме повече от 50 000 души. 3000 сгради се сринаха буквално, повече от 2 милиона души останаха без дом само за една нощ. Това, което правим в момента, е да възстановим инфраструктурата.

Фокусът ни е върху две неща. Първата задача беше да почистим отломките от срутените сгради, за да можем да построим нови. Втората е да намерим временен подслон на хората, които останаха без дом. Част от тях настанихме в общежития и хотели в други градове. За другите буквално изградихме временни градове от контейнери, където в момента живеят близо 1 милион души.

Но основата задача, която е най-трудна и най-скъпа, е да изградим градовете отново. Това означава да се построят толкова сгради, че да могат да се настанят в тях 600 000 семейства. Огромна и трудна задача. Започнахме със строежа на 100 000 сгради. Заедно с това трябва да върнем и бизнеса – магазини, офиси… Възстановихме 12 000 от тях. Животът, макар и бавно, се връща бавно в своя ритъм. Но болката от загубените животи живее в нас. И си спомняме за това всеки ден и всяка нощ.

Коя е историята, която ви докосна най-силно и не можете да забравите?

Никога няма да забравя историята на едно младо момиче. Тя е студентка, която учи в Истанбул, а семейството ѝ живее в Антакия. Много сплотено семейство. Бяха се чули няколко часа преди труса. И около 5 часа сутринта тя се събужда с новината. Опитва се да се свърже с майка си, баща си, сестра си, брат си, чичо си… Но без успех. Изпращаше съобщение след съобщение: „Всичко наред ли е?”, „Добре ли сте?”. Но никога не получи отговор. Сега това младо момиче е без майка, баща, брат, сестра, баба, дядо и чичо. Тя няма семейство. В този свят е напълно сама. И това е трагедия.

Какъв беше урокът, който научихте след тази трагедия?

Не земетресенията са тези, които убиват хората. А сградите, които се сгромолясаха за секунди. Да, заради силата си земетресението беше посочено като бедствието на века, но за съжаление се оказа, че част от сградите не са проектирани правилно. Затова сега правителството е решено да не допуска подобни неща. Правим промени и в законите.

Хуманитарните екипи също се оказаха недобре подготвени, дори с екипировка. И можеше да има по-добра реакция. Но, разбира се, не трябва да хвърляме цялата вина върху правителството, защото земетресението беше наистина силно, но и тук има какво още да се направи.

В момента високите цени и инфлацията са основен проблем за хората в Турция. Да очакваме ли рязък завой в икономическата политика и как това ще се отрази на инвестициите в България и туризма?

Като цяло икономиката на страната се развива добре, износът се увеличава. Що се отнася до инфлацията, сега имаме нов министър и той вече започна със своите мерки за удържането ѝ. Със сигурност ще има затягане на бюджета, може да има негативен ефект върху най-уязвимите хора, но справянето с високите цени ще бъде основата задача на кабинета.

Що се отнася до икономическите отношения между Турция и България, през изминалата година търговията се увеличи с 14% и достигна 7 млрд. евро. Нашата цел е 10 млрд., което е напълно постижимо в следващите години. Инвестициите тук също се увеличават и работим за това.

Цените ще продължават да се вдигат, неизбежно е засега, ако говорим за туризма. Но това не трябва да отказва българите да пътуват до Турция. Всички са добре дошли! А и все повече турски граждани идват в България.

Нелегалният мигрантски натиск е сериозно изпитание за нашата страна в момента. Каква е ситуацията на границата?

2022 г. беше изключително трудна и за Турция. Проблемът идва от изток. Миналата година, въпреки всичките ни усилия, повече от 300 000 мигранти са влезли нелегално в Турция, което означава, че някак са успели да преодолеят границата. Повече от половината - 145 000, бяха върнати обратно към техните страни. Знаете, Турция не е тяхната цел. Те искат да отидат в Европа. Затова и натискът върху нашата обща граница е голям. Правим всичко, което зависи от нас, за да предпазим България от още по-сериозен наплив от нелегални мигранти. Миналата година успяхме да пресечем опита на 30 000 души, които се бяха отправили именно натам. Това е огромна цифра. Също така, приемаме обратно тези, които се връщат. Около 10 000 мигранти се върнаха от България.

Ако погледнем цифрите за тази година, натискът все още е факт. За последните пет месеца осуетихме опити на 7000 мигранти да преминат общата ни граница, а 3000 приехме обратно.

Какво е „лечението”? Трябва да направим две неща. Първо – България да подобри охраната на границата с нова техника – дронове, радари и още жива сила. И на второ място – в реално време, на терен граничните екипи на двете страни да си сътрудничат по-добре. Мога да кажа, че в тази сфера сътрудничеството ни е най-активно с България. Вътрешните министри се чуваха всяка седмица и обменяха информация. И това предотврати ескалация на проблема. Но охраната на границата не се изчерпва с това. Трябва да търсим начини за предотвратяване на каналите за нелегална миграция.

Въпреки всичко това видяхме, че голяма част от мигрантите стигат до вътрешността на страната. Защо се случва това?

Защото цифрите са много големи. Ако започнем от нашата граница с Иран – около 1 милион души чакат там да влязат в Турция. Спираме голяма част от тях с високата цена, която плащаме. Но около 300 000 все пак успяват да избягат във вътрешността на Турция. От тях между 1000 и 10 000 стигат българо-турската граница. Така че може да си представите колко големи са предизвикателствата пред нас и че правим много, за да не допускаме още по-голям наплив.

Каква ще бъде ролята на Турция във войната с Украйна? От една страна подкрепяте Киев с оръжия, а от друга - поддържате добри отношения и с Русия.

Нека бъда пределно ясна: ние сме зад Украйна в тази битка. Това, което Русия направи, е незаконно. Тя наруши международни правила. Анексирането на Крим е незаконно. И ние не приемаме това. Подкрепяме Украйна по много начини, не само с оръжия. Ние сме една от първите страни, която нарече това „война”. Не разрешихме на Русия да използва въздушното ни пространство.

Този военен конфликт, в един или друг момент, трябва да свърши. И ние трябва да осигурим възможността на дипломатите да говорят помежду си. Да има превес на разговорите за сметка на оръжията, за да може в края на деня да има мир. За да стигнем до този момент обаче, трябва да има някой, който да улесни диалога между двете страни. Това включва разговори с президента Путин, с необходимото уважение и към него, за да може двете воюващи страни да се доверят на трета. Турция и президентът Ердоган полагат много усилия в тази посока. Има и много други стъпки, които се полагат - зърнената сделка, размяната на затворници. Това се случи със съдействието и усилията на Турция. Във всеки конфликт трябва да има една държава медиатор, който да се ползва с доверието и на двете страни. Днес това е Турция!

Цялото интервю гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.