Случаят на Дебора провокира десетки жени да говорят
Яна Маринова познава домашното насилие от първо лице. Bъв филма си „Игра на доверие" актрисата и продуцент разказа вълнуващата история на своята майка и влиза в образа ѝ.
„Много дълги години ми отне да се боря с това, което се е случило и да се опитам да го отхвърля, да го забравя. Тогава разбрах, че всъщност не можеш да избягаш миналото”, каза Яна Маринова.
„Темата на NOVA”: Тормоз у дома
Тя познава насилието не само като свидетел. Била едва на 17, когато ѝ се налага да бяга от гаджето си насилник. Знае колко е трудно една жена да се изправи след подобни проблеми.
„Аз знаех още в самото начало, след първите пъти, в които ми счупи носа и в които започна да ме бие. Само че не можех просто така да се откача, защото той ме заплашваше.. Още тогава много добре разбрах какви са законите. Разбрах, че няма кой да ми помогне. Тогава сваляха хора от колите и ги пребиваха и убиваха”, разказва актрисата.
Системата трябва да се промени, убедена е тя.
„Не може ли да разберете, мили политици, че няма разлика между средна и тежка телесна повреда, когато се повдига обвинение и когато трябва да сложиш ограничителна заповед. Когато жертвата дори не е подала жалба или ако си е оттеглила жалбата, насилникът да бъде разследван от държавата с целия ресурс. Да получи цялата тежест на закона и тогава тези насилници много бързо се отказват”, разказа Маринова.
Психологът Младен Владимиров от години работи по случай с насилие над жени. В почивните дни с него се свързали жени, които с години са премълчавали, че са обект на насилие.
„Хора започнаха да ми пишат лично и да питат мога ли да им предоставя помощ, защото вече след този случай, който се видели, те вече усетиха, че нещо изключително страшно се случва. Още тази седмица ще работя по някои случаи, които от последната 1 година или 2 години състояли и жертвите някак си не са намирали смелост и сили да потърсят помощ, но сега видяха, че трябва да се случи”, каза Младен Владимиров.
„СПУСЪКЪТ” НА НЕЙНИЯ ЖИВОТ: Кой може да спечели доверието на Яна Маринова
Протестите са точка на кипене, която може даде кураж на десетки жени, попаднали в капана на домашното насилие да говорят, на мнение е Младен Владимиров.
„Още жертви да искат да говорят и да видят, че това няма нищо срамно и че обществото няма да ги укори, че те са били леки жени, провокативни или са проявявали характер, или са искали да се еманципират. А напротив обществото проявява една съпричастност”, каза Владимиров.