До нея ни води Николай Василковски

Това е един от белите дробове на столицата. На минути от шумния град, човек бързо се губи в есенната идилия на Лозенската планина, а от нейния скалист покрив погледът обикаля цялото Софийско поле и околните възвишения.

Пътеките от село Лозен са десетки, но най-популярният маршрут е към древния манастир „Свети Спас”. Веднага след последните къщи на селото потъваме в прегръдките на планината. Разстоянието от 2 километра нагоре почти не се усеща и около 30-40 минути по-късно вече сме пред портите на светата обител.

Историята на „Свети Спас” връща стрелките на времето назад към 13 век. Неколкократко разрушаван, този център на вярата и просвещението оживял благодарение на хора като отец Киряк - роден във Враца монах от Света гора, възродил обителта с уникалната трикуполна църква, която е тук и днес.

Ето още едно от богатствата на тази света обител. Гледката оттук към Софийското поле. Ако се взрем в далечината, ще видим магистралите „Тракия” и „Хемус”.

Малко известен факт е, че отец Киряк е обитавал тайнствена пещера, скрита дълбоко по полегатия северен склон на връх Половрак. От манастира поемаме нагоре по отъпкан маршрут през буковата гора. Изкачването не е особено стръмно и в по-голямата си част е под дебелата сянка на дърветата.

Към пещерата на отшелника слиза едва забележима пътечка вляво от основния път, на около километър след манастира. Входът е клаустрофобично тесен процеп в камъните.

Пещерата е по-скоро тайнствената хралупа в скалите, където монахът е търсел уединение. Вътрешността е с големината на едно легло.

Продължаваме към връх Половрак. Разходката е със същия ритъм - лека, сред приветлива и прохладна в жегите гора и с поносим за почти всеки турист наклон. Малко преди да излезем на покрива на Лозенската планина ще срещнем и парче от историята на Априлското въстание. Мемориал на незнаен въстаник от Хвърковатата чета на Бенковски, обграден и убит от турска потеря.

Паметникът е на метри от върха. Почти веднага излизаме сред дърветата на скалите, високо над София и сгушеното в подножието село Лозен.

Географски погледнато този връх не е най-високият в Лозенската планина, но със сигурност е най-привлекателният. Неслучайно древните траки са го нарекли Половрак, което означава орлов поглед.

Само 1182 метра надморско равнище, а все едно наистина летим с орлите над София. Забързаният град отдолу, масивите на Рила, Витоша, Плана и Стара планина - всичко това се простира пред нас като на длан.