Павел Бочкарьов и Александър Стоцки разказват историите си

Запознайте се с Павел Бочкарьов. Музикант, инженер, магистър в областта на топлоенергетиката и топлотехниката. Българин по националност, руснак по паспорт. Роден и отраснал в Русия младият мъж и до днес пази спомена за държавата си преди решението на Путин да нападне Украйна.

"Преди началото на войната това беше малка бензинова автокрация с голяма икономика. Сега е диктатура. Преди войната Руската федерация беше държава, в която ти можеш да помислиш за някаква перспектива, за бъдеще там. След две години там някаква перспектива, нито живот. Нищо", смята той.

Павел споделя, че руската инвазия в Украйна е изненадала хората около него. Шокът се допълва от това, че със старта на войната вече има реален шанс той да бъде принуден да отиде на бойното поле.

"Аз съм призовник, трябва да отида в армия с призовка.Това е война, тя действа по другите закони, не по законите на логиката и смисъла. Няма гаранция, че ще извърша някакво престъпление, но има такава възможност", коментира Павел.

Решава да напусне Русия и заминава в Турция. Оттам пътищата му са три – към Армения, Грузия или България. Решава да дойде у нас. Към него го тласка както произхода на дядо му, който е българин, така и сигурността, която страната ни би могла да предложи.

"Искаш да си на място, където ще бъдеш спокоен, знаеш, че ще имаш права, някаква свобода. Аз чувствам се българин, но съм руски гражданин. Голяма част от моята култура е руска, но аз съм българин", определя се той.

Тук обаче пред Павел се появява нов проблем. Преди дни Държавната агенция за бежанците и Административният съд в София отказват да му предоставят убежище и статут на бежанец.

Предстои младият мъж да обжалва решението на институциите, а междувременно той всеки ден се чува с близките си, с които обсъжда случващото се в руската държава.

В подобна ситуация е бил и 27-годишният Александър Стоцки. Роден в Москва, той се оформя като един от най-сериозните критици на политиката на руския президент – Владимир Путин.

Урсула Фон дер Лайен обсъжда в Киев разширяването на ЕС

"В Русия имаше много репресии още преди избухването на военния конфликт. Сега, след неговото начало, тези репресии се умножиха по 10. Всичко, което някой каже против Путин и режима му, води до влизане в затвора, сериозна глоба или друг репресивен инструмент – незабавното изпращане в армията и на бойното поле", смята той.

Александър и до днес помни момента, в който руската инвазия в Украйна започва. "Вече имах виза за България, тъй като бях посещавал страната и преди. Купих си билет за най-ранния възможен полет и успях да се измъкна. Никой в самолета не беше напълно сигурен дали той ще излети, дали няма да се опитат да ни задържат в Русия, в крайна сметка обаче успяхме. Пристигнах тук с последния директен полет от Москва до София", разказва Александър.

Подобно на Павел, Александър също е на косъм от това да се включи във войната на Русия срещу Украйна.

"Получих документ за наборна служба малко преди началото на войната в Украйна. Тогава не се страхувах, защото в него не пишеше, че става дума за мобилизация, а за тренировка, за учение. Аз съм бил част от руската армия, служил съм в задължителната казарма за една година, така че не се притесних особено. Не отидох, защото има възможност да игнорираш подобни документи и да продължиш напред с живота си. След като избухна войната обаче разбрах, че властта в Русия би могла да ме изпрати на фронта ако се бях появил на въпросното учение. Когато започна мобилизацията на адреса ми в Русия беше изпратена нова повиквателна, в която обаче ясно беше описано, че става дума за мобилизация. Слава Богу по това време бях тук, в България, бях защитен. Аз не искам да убивам никого, не желая да съм част от тази агресия, от тези престъпления", посочи той.

Украинският външен министър търси допълнителна военна помощ в Берлин

От началото на престоя си у нас Александър Стоцки се включва в множество протести срещу ставащото в родината му. Една от последните му прояви е протестът срещу прожекцията на филма „Азовстал” в руския културно-информационен център в София.

Стоцки също има проблеми със статута си и българските власти.

В момента Александър е част от фондация в София, която помага на украинските бежанци у нас с всичко, което им е необходимо.

Както Александър, така и Павел споделят, че за тях Русия не е затворена страница. И двамата мъже биха желали да се върнат в родината си.