Димитър Радев вижда риск в липсата на буфери

Проектът на бюджет за 2024 г. няма буфери и създава предпоставки за дисбаланси в икономиката. Освен това има разминаване между паричната политика, която водят БНБ и ЕЦБ за овладяване на инфлацията, и фискалната политика на правителството. Това обяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента, на което проектозаконът бе приет на първо четене. 

Радев препоръча разходната част на бюджета да бъде по-рестриктивна, а бюджетният дефицит - по-нисък. Дори при 3% дефицит, който е границата на Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната, има предпоставки за макроикономически дисбаланси, смята шефът на БНБ.

Той посочи, че докато ЕЦБ и БНБ водят антиинфлационна политика с повишение на лихвите и на минималните резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност на финансовите институции, то проектът на правителството с високо ниво на разходи и дефицит ще изиграе точно обратната роля. Според централната банка дефицитът е добре да бъде в рамките на 1% през следващата година и да се намалява до нула в следващите три години.

ГЕРБ-СДС и ДПС - с нов ултиматум за бюджета (ОБЗОР)

Управителят на БНБ посочи още, че не вижда буфери в бюджета. Според него те може да бъдат в две направления. Едното е да се въведе ограничение от 10% при ангажиментите за разходите. Идеята е 10% от разписаните разходи на държавните и общинските структури да се правят в последното тримесечие, само ако рисковете пред приходната част на бюджета не се сбъднат. Другият буфер може да бъде фискалният резерв, в който обаче трябва да има повече пари и затова е необходимо да се завиши минималният, неснижаем размер на резерва, смята шефът на БНБ.

„Минималният размер на резерва остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това обезпечава парите само на Сребърния фонд, в който има 4 млрд. лв., плюс текущи ликвидни нужди на бюджета, които не може да стигнат и за един месец”, посочи Радев.

Все пак той отбеляза и положителни неща свързани с план-сметката на държавата. Първо -  нормализиран е бюджетният процес и се очаква до края на годината да имаме приет бюджет. Второ - има заложена ясна цел за влизане в еврозоната. Друго предимство е опитът за повишаване на прозрачността на капиталовите разходи на държавата.

Редактор: Маргарита Стоянчева