Какво знаят децата от българското училище в Париж за Васил Левски

Най-много паметници на Апостола в чужбина има в държавите с най-големи български диаспори – САЩ, Молдова, Украйна, Сърбия и Румъния. Първият паметник на Левски извън граница е издигнат в Куба през 1981 г. В Аржентина се намират двата най-отдалечени от България негови паметници, а в Русия няма нито един. 

Барелеф на Апостола напомня думите и делата му на хилядите българи в Париж. Той се намира пред консулската служба на посолството. Във френската столица, името на Левски носи и най-старото българско училище там.

„Днешният век е век на свободата!”, „Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори”. Тези думи на Васил Левски отекват още по-силно, особено в дните, когато честваме неговата гибел. Левски е символът ни за свобода, а паметниците му в чужбина не само носталгия към родното. Те са и надежда. Поглед към бъдещето, което много наши сънародници мечтаят да имат у дома.

„Зная паметник голям. Левски е застанал там. Наш патрон е и герой, обичал е народа свой. И за свободата мила дал е лъвската си сила”, цитира 5-годишната Лили.

Започнаха възпоменателните събития по случай 151 години от гибелта на Левски

Барелефът на Левски пред сградата на посолството ни в Париж всяка година събира десетки българи, за да отдадат почит на най-значимата личност в нашата история.

„Той е открит през 2007 година по случай 170-годишнината от рождението на Апостола от Георги Първанов, президент на България тогава. Барелеф на Апостола на свободата има пред посолството ни в Брюксел, както в много други държави се извисяват паметници на националния ни герой”, обясни Красимира Лазова.

Тя е учител в най-старото българско училище в Париж – „Васил Левски”. Избират единодушно името на Апостола не само заради силата на образа му, но и заради европейската му визия. Левски често споменавал Франция в писмата си и се вдъхновявал от идеалите на френската революция.

„Най-важното за да преподаваш патриотизъм и родолюбие на децата е да го носиш в душата си”, казва Красимира. Тя преподава на най-малките, а те обожавали истории за детето Левски. Рисуват, рецитират, но най-много обичат да пеят.

„Най-малките оцветяват образите на революционерите. По големите ги рисуват. Казваме стихчета, пеем песнички. Обичат да слушат истории и приказки най-вече за Левски. Неговият образ ги впечатлява най-силно”, разказва Красимира.

Между 70-90 деца посещават присъствено или дистанционно уроците и различните ателиета на училище „Васил Левски” в Париж. Занятията са в неделя, а много родители пътуват отдалече да не губят децата им българското в себе си.