Това показва анализ изготвен от Института за пазарна икономика

В края на тази динамична за страната ни година, в „Числата на седмицата” ще проверим как се справяме в икономически и социален план, на фона на всички политически събития. Но тъй като у нас от голямо значение е това къде точно живеем, ще разгледаме различните области на страната поотделно.

Силно изразените регионални различия се запазват, но на места има изненади. Това показва анализ изготвен от Института за пазарна икономика, който изследва поведението на различните области у нас в годините след пандемията. Започваме с разпределението на Брутния вътрешен продукт. Ще обърнем внимание на три от тях – София-град, Видин и Стара Загора. И трите се отличават сред останалите по нещо. София е тази с най-голям дял. За последната изследвана в анализа година – 2022-а, той възлиза на 68,7 милиарда лева, което представлява 41% от националната икономика. Макар да изглежда много, столичната икономика бележи спад от 2% за година. Видин пък е единствената българска област, чиято икономика не е успяла да достигне и 1 милиард лева, а Стара Загора е областта с най-бързо развиваща се икономика. Това я извежда на трета позиция, след столицата и Пловдив – със 6,2% дял от брутния вътрешен продукт. Експертите отдават това на сектор „Енергетика”.

ОИСР прогнозира по-нисък икономически растеж и инфлация в България за 2025 г.

И при безработицата големите разлики се запазват. При среден коефициент за страната през миналата година от 5,3%, само в София-град и Варна, той е под 4, като в столицата е дори под два. На фона на тази две области обаче, силно се открояват други 7, в които нивото надвишава 10%. Във Видин, където нивата на безработица са най-сериозни, процентите дори доближават 15.

Образованието е един от основните фактори за икономическо развитие. Очаквано, най-голям остава дела на висшистите в София - град, където те работят предимно в сектора на услугите. Най-голяма част от населението на София област пък, е със средно образование – над 70%. Именно то е най-разпространеното у нас и обхващаща половината от населението. Основното образование или пък още по-ниска степен, са най-разпространени в Сливен и засягат всеки трети жител.

„Числата на седмицата”: Безработните младежи у нас са 14 300, но броят им намалява

Най-малко висшисти има в Пазарджик, най-малко хора със средно образование – в столицата, а най-малко ниско образовани има в Кюстендил – едва 4%.

Що се отнася до застаряването на населението, в различните региони това се случва с различно темпо. Докато в области като Габрово и Видин близо една трета от населението е над 65-годишна възраст, в столицата дяла на възрастните хора е под 20%. При най-малките – децата до 4-годишна възраст, най-висок е техният процент в Сливен, а най-малко малки деца има в Смолян.

Успешна за родния туризъм е била миналата година почти навсякъде. Нощувките в местата за настаняване надхвърлят като брой дори тези от периода преди пандемията. Това е така във всички области на страната с малки изключения като Добрич, Варна и София.