Историите на обречени да бъдат родители, без да виждат децата си

Съдебни решения за попечителство остават само на хартия? Васил Христов и Рени Спасова са героите на история, в която никога не са мечтали да участват. След раздяла с бившите си партньори печелят решенията на съда, които определят децата да бъдат близо до тях.

В случая на Рени – нейните близнаци трябва да бъдат отглеждани в дома ѝ в София, а те са в Монтана. В случая на Васил - детето му трябва да е в САЩ, докато то се намира в Шумен. Рени не е живяла децата си от края на 2023 г., a Васил не е виждал дъщеря си от 4 години.

Адът за Рени започва в момента, в който бащата на децата ѝ нахлува в нейния дом и взима близнаците, които тогава са на 11 месеца. Съдът ясно заявява, че докато се разберат за родителските права, децата трябва да бъдат при нея в София, а не при него – в Монтана. „Реално на мен ми се налага да се моля за време с тях. Ако имам този късмет и той да бъде в добро настроение да ми вдигне телефона, ги виждам за колкото време той определи“, обясни Спасова.

„Случвало се за по секунди, пет минути, десет минути максимум. Понякога с дни не мога да ги чуя, не знам къде са, добре ли са, живи ли са, здрави ли са и не мога да направя нищо“, допълва майката.

Край на това би трябвало да сложат съдебните изпълнители. И ако бащата не пожелае да предаде доброволно децата, това да се извърши принудително. Законът използва точно тази дума – „принудително”. Адвокатите обаче тълкуват думата през реалността, с която са се сблъсквали: Колко всъщност е принудително предаването?„Няма нищо принудително в него. Защото на първо място родителят, който е длъжен да предаде децата, може да се крие от призовкарите и така да се преструва на неразбрал, че някой го търси“, заяви адвокатът Райна Аврамова.

На въпроса колко време може да се укрива на практика тя отговаря: „Трудно е да се прецени. Представете си, че аз съм вашия квартален, а вие сте ми първа братовчедка. Мисля, че отговорих“.

„Може да се изнесе в друг град, разбира се. Има много такива случаи, в които родителят, при който са децата или детето, обикаля цялата страна и променя местонахождението си“, казва адвокатът и допълва, че това може да продължава с години. 

Близки на убития Пейо Пеев излязоха на нов протест

Рени Спасова знае и тази слабост на системата, и още няколко, защото лично ги е изпитала. Досега е имала пет дати, в които е трябвало да вземе децата си. Съдебен изпълнител е определял тези дни. Но и в петте се е прибирала сама. „Тръгвам от София с двете столчета, с всичко необходимо, с надеждата, че ще си взема децата. И когато пристигаме на уреченото място, реално си тръгвам с един протокол“, разказва жената.

Протоколът е за това, че бащата има някакво извинение, за да не доведе децата. Или с новината, че частният съдебен изпълнител се отказва от този случай. Точно това се случва на Спасова. Двама държавни съдебни изпълнители, съграждани на мъжа, отказват да се занимават с нейния проблем. Правосъдното министерство е направило проверка. Трети съдебен изпълнител се заема със случая. Но и това не помага.

„На принудителното предаване на децата се оказа, че реално те пак са болни и не могат да дойдат. Едно от най-честите извинения, които съдебните изпълнители чуват, е именно това – децата са болни. Съдия-изпълнителят разпореди нова дата, само че се оказа, че призовкарите не могат да го намерят и той няма как да бъде уведомен“, посочва Спасова.

Майката посочва, че явно в цяла Монтана мъжът не може да бъде намерен. NOVA успява да се свърже с него по телефона, само за да каже, че „не го интересува”. „Подадох сигнал към Държавната агенция за закрила на детето, обърнах се към омбудсмана, също така към Инспектората на Министерството на правосъдието“, уточнява Спасова, като подчертава, че усилията ѝ остават без резултат. 

На срещите за принудително предаване на децата присъстват социални, полицаи, съдебен изпълнител. Може да дойде дори и кмет. И въпреки това - няма нито един човек в цялата страна, който да успее да изпълни едно съдебно решение. „Полицаите имат функция на статисти - стоят и гледат някой да не удари един или два шамара на другия“, обяснява Аврамова. Социалните служби, по думите ѝ, също присъстват. Съдебните изпълнители пък изготвят протоколи. 

„Реално би трябвало да извършва действия. Виждате ли къде е разликата? Всички частни съдебни изпълнители в Монтана, с които разговарях, категорично отказаха да поемат дела за предаване на деца. Те бягат от такива казуси“, твърди адвокатът.

Велико Минков иска ДНК тест за едно от децата на Габриела Славова

За да отговори на всичко това, пред екипа на NOVA застава Сийка Анадолиева - жена, която близо 10 години е частен съдебен изпълнител. „Съдебните изпълнители в случая са най-удобната изкупителна жертва. В крайна сметка на тези процедури сме всичко друго, но не и орган по принудително изпълнение. Ние имаме насреща си едни наистина травмирани деца“, уточнява тя.

NOVA се свързва с Васил, който много ясно си спомня последния ден, когато е бил истински баща на дъщеря си. Живели заедно в Америка, докато един ден изпратил бившата си вече съпруга и детето си до летището - уж за почивка в Европа. „Тя ми написа просто едно съобщение, че са решили да не се връщат“, заявява бащата.

Българският съд на две инстанции е категоричен, че детето трябва да бъде върнато на американска територия – там, където е родено и където е бащата. „Прибирам се в България и ми казват, че практиката е такава. Трябва да бъде изпълнено съдебното решение със съдия-изпълнител. Четири поредни дни, четири пъти ходихме. Тя четири пъти отказва да даде детето“, разказва той.

Първият съдебен изпълнител пък отказва да се занимава с този случай. И от неговия отказ до днес има още девет на 9 съдебни изпълнители. Причините за техните отводи са почти едни и същи – не знаят доколко безпристрастно могат да се намесят в случая, чувстват се притиснати или пък този конкретен отказ, според който съдебният изпълнител отказва да се намеси, тъй като партньорът и някога назад във времето е бил учител на майката.

„Ако съдебният изпълнител се отвел на това основание, той явно е счел, че чувства достатъчно емоционална близост по някакъв начин и че това по някакъв начин може да повлияе на неговата безпристрастност“, подчертава Анадолиева.

NOVA: Какво казваме на родител, който има само откази пред себе си? Това не означава ли, че всеки съдебен изпълнител може в някакъв момент да каже, че чувства, че не е безпристрастен и по този начин да бяга от случая? „Това е въпрос на конкретна преценка за всеки един съдебен изпълнител“, допълва тя.

Eкипът на NOVA се свързва и с майката, която според съдебното решение трябва да върне детето си в Америка. „Предприела съм мерки със съдействието на САЩ и не се случиха нещата. Ходила съм в американската база в Ново село, което се води американска територия. Това нещо е към държавата, то е под тяхна юрисдикция“, твърди тя.

Евродепутатите искат родителски права върху деца в еднополовитесемейства да се признават в целия ЕС

NOVA: Тоест Вие сте отишли с детето си в американската база в Ново село и смятате, че с това сте изпълнили съдебното решение? „Направила съм опит, да. Казах им: „Ето тук имаме съдебно решение. Кажете ми сега какво да правим?“ Потърсих съдействие. Казаха, че не мога да ни помогнат и никакъв начин“, разказа майката.

А бащата продължава да чака съдебен изпълнител, който да се съгласи да поеме случая. „Четвърта година стои неизпълнено съдебното решение. Не е единственият, за съжаление, просто системата за изпълнение на тези съдебни решения за предаване на деца в България абсолютно неадекватна и непригодна да бъде изпълнявана. Принудително изпълнение просто няма. Тогава дайте да ги скъсаме тези съдебни решения и изобщо да не се правораздава в тази материя. В крайна сметка, без ефективно принудително изпълнение, няма държава. Джунгла е“, заяви адвокатът Пламен Борисов.

Но и съдебните изпълнители вдигат рамене. „Това, което можем да направим, е да глобяваме родителя, който не изпълнява съдебното решение. Има родители, които си плащат директно глобите, ако имат по-високи финансови възможности“, отвърна Сийка Анадолиева.

Така за някои родители излиза по-удобно да бъдат глобени, вместо да изпълнят съдебното решение. Цената за неизпълнено такова е максимум 400 лева. А до по-сериозна присъда за родителя е почти невъзможно да се стигне. „Всяко едно от тези производства може да продължи поне 4-5 години. Разбирате, че дотогава детето ще навърши 18 години и ние няма да имаме възможност за ефективна присъда“, казва Аврамова.

Васил Христов се надява, че преди 18-ия рожден ден на дъщеря си все пак ще е убедил някоя българска институция да му помогне. „В България институциите са две празни очи. Две празни, изцъклени очи, които те гледат и зад тях няма душа. Повдигачи на рамене, подписвачи и подпечатвачи на докуменчета. Е, това е България... В Америка нещата се случват по друг начин – и българските съдебни изпълнители го знаят“, отбеляза бащата.

Разследват майка, държала детето си 7 години в плен

„Там изпълнението се ръководи от съда, но съдията не присъства на мястото на предаване. Той дава указания на социалните служби и полицията да отидат и да предадат детето“, допълва частният съдебен изпълнител.

„Полицията е мобилна, работи 24-7, има осигурени патрули. Викате го, идва патрул и проверява“, твърди Борисов.

„Кипър има един закон, който гласи, че всяка страна, която не изпълни текста на съдебното решение, подлежи на арест, а имуществото ѝ - на конфискация“, обясни Аврамова.

Но историите на Васил и Рени не са нито кипърски, нито американски. Те са чисто български. Затова и страховете им трудно могат да се преведат на чужд език. „Аз сутрин се раждам в ада и вечерно време умирам в ада. Имам дете, което не мога да видя, не мога да му покажа обич, да участвам в живота му, да бъда родител“, споделя Васил.

„Страхувам се от това, че не знам кога и дали изобщо ще ми бъдат предадени децата. Че в някакъв момент те няма да ме възприемат като майка, а като някаква жена, която идва да ги вижда от време на време. Това е най-лошото нещо, което може да се случи на една майка. Да иска да си отглежда децата и да няма възможност. Да трябва да чака едни срокове, които са безкрайно дълги. И всеки ден да живее с надеждата, с която аз живея - че ще се случи чудо“, посочва Спасова.

Повече гледайте във видеото.