
Снимка: iStock
Вижте какво мислят лидерите на евопейските страни
В деня на спешната среща в Париж, свикана от френския президент Еманюел Макрон, Великобритания заяви, че е готова да изпрати мироопазващи войски, за да подкрепи всяко мирно споразумение в Украйна. Това става в момент, в който европейските лидери се събраха, за да съгласуват единна стратегия, докато руски и американски висши политици се подготвят да се срещнат за преговори, за да се опитат да сложат край на конфликта.
Извънредната европейска среща на върха в Париж беше свикана, след като администрацията на президента Доналд Тръмп - основният военен поддръжник на Киев, обяви, че ще седне с Русия на масата за преговори, за да се опита да договори край на войната. Русия изключи възможността да отстъпи територия, докато украинският президент Володимир Зеленски отхвърли преговорите между САЩ и Русия, които ще се водят без него.
Коментарите на британския премиер Киър Стармър отразяват осъзнаването сред европейските нации, че ще трябва да направят повече, за да гарантират сигурността на Украйна. Вашингтон даде да се разбере, че Европа трябва да спре да разчита на САЩ за своята отбрана.
Мироопазващи сили не само ще повишат риска от пряка конфронтация с Русия, която започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., но също така ще изтощи европейските армии, чиито арсенали са изчерпани от доставките на Украйна и десетилетия на относителен мир.
Има редица трудни въпроси за това как някои европейски нации, чиито публични финанси са в лошо състояние, ще платят за такива разширени военни ангажименти.
Европейските лидери, включително Стармър, германският канцлер Олаф Шолц, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте бяха посрещнати в Елисейския дворец от президента Еманюел Макрон, който преди това беше водил разговор с Тръмп.
Германия заяви, че "няма да се свени" да предостави сухопътни войски, но в Париж не се очакват конкретни споразумения по този въпрос.
Премиерът на Швеция Улф Кристерсон каза, че има "абсолютна възможност" за изпращане на шведски мироопазващи сили, ако и когато има ясен мандат. Холандското правителство през уикенда също сигнализира, че може да допринесе, като получи ясен мандат и обещание за подкрепа на САЩ при всяка ескалация.
Съседната на Украйна Полша обаче, която има третата по големина армия в НАТО, заяви, че няма да предостави войски, докато Испания каза, че е твърде рано за подобно предложение.
САЩ и Русия ще се срещнат в Саудитска Арабия
Тръмп изуми Украйна и европейските съюзници миналата седмица, когато обяви, че се е обадил на руския президент Владимир Путин, за да обсъдят прекратяването на войната, без да се консултира със западните си съюзници.
Високопоставени представители на САЩ и Русия ще се срещнат в Саудитска Арабия във вторник. Подобни дискусии на най-високо ниво между държавите от години са предназначени да предшестват срещата между президентите на двете държави.
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман се срещна в понеделник с американския държавен секретар Марко Рубио в Рияд, както и със съветника по националната сигурност Майк Валц и пратеника за Близкия изток Стив Виткоф, също част от екипа за преговори на САЩ.
Държавният секретар на САЩ: Украйна и Европа ще бъдат част от същинските мирни преговори с Русия
От руска страна трябва да участват външният министър Сергей Лавров и съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков, съобщиха от Кремъл.
Но имаше признаци на различия в подхода.
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Тами Брус каза, че разговорът ще определи дали руснаците са сериозни за мирните преговори, "може би дали тази първа стъпка изобщо е възможна". От своя страна Кремъл обясни, че преговорите ще се фокусират върху „възстановяването на целия комплекс от руско-американски отношения“.
Докато войната продължава, а Русия напредва бавно, но стабилно, Лавров изключи възможността да отстъпи 20% от територията на Украйна, които сега контролира. Украинският президент Володимир Зеленски, който е на посещение в Обединените арабски емирства, отхвърли саудитските преговори.
"Украйна разглежда всякакви преговори за Украйна без Украйна като безрезултатни и ние не можем да признаем... никакви споразумения за нас, без нас", каза той пред репортери.
Пратеникът на Тръмп в Украйна, Кийт Келог, заяви в събота, че Европа няма да има място на масата за преговори. Но само ден по-късно, в централата на НАТО в Брюксел обяви, че Зеленски и народът на Украйна ще решат дали да приемат някаква сделка.
Вашингтон вече е изпратил въпросник до европейските столици, за да пита какво могат да допринесат за гаранциите за сигурност на Киев и кой е готов да разположи войски. Запитан дали Вашингтон ще предостави предпазен механизъм за европейската подкрепа, Келог каза: „Не премахвайте никакви опции от масата за преговори“.
Европейските лидери се стремят да повлияят на сделката между САЩ И Русия
27-членният ЕС проведе множество срещи на върха за Украйна, но не успя да се доближи до край на войната, тъй като Русия устоя на безпрецедентен бараж от икономически и дипломатически санкции.
Френското президентство съобщи, че преговорите в Париж ще разгледат "гаранциите за сигурност, които могат да бъдат дадени от европейците и американците, заедно или поотделно", като мироопазващите сили са само един елемент. Великобритания не е член на ЕС, но е водещ поддръжник на Украйна. Дипломати казват, че и Франция, водещата военна сила в Европа, обсъжда варианти за подкрепа на прекратяване на огъня от ноември.
Стармър, който се очаква да се срещне с Тръмп във Вашингтон следващата седмица, поясни, че Европа е изправена пред "момент, който се случва веднъж на поколение" за нейната сигурност и трябва да работи в тясно сътрудничество с Вашингтон. Той беше категоричен, че Великобритания е готова да играе водеща роля в предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна, включително да постави "наши собствени войски на място, ако е необходимо".
„Краят на тази война, когато дойде, не може просто да се превърне във временна пауза преди Путин да атакува отново“, коментира той за вестник „Дейли Телеграф“.