Историкът Християн Атанасов: Живеем в най-доброто време от историята на България

"Наскоро излязоха изследвания, които сравняват брутния вътрешен продукт от 1750 година до 2020 година в България. Несъмнено резултатите показват, че живеем в най-доброто време в историята на България". Това заяви историкът и преподавател в катедра "Политическа икономия" на УНСС Християн Атанасов в предаването "Ревизия" по NOVANEWS. Той коментира развитието на българската икономика от Освобождението до днес.

По думите на Атанасов, началото след Освобождението е трудно, защото няма как да изградиш държава без кадри и без капитали. Ние все пак някак успяваме.

"Това, което се случва след 1878 г., е едно малко чудо. Започваме от нищото и към края на периода, който съвпада с началото на балканските войни, България е една сравнително добре развита държава, а на Балканите сме дори водеща сила", обясни Атанасов. 

Големият въпрос е с какви кадри? Откъде изведнъж се появяват българите, които съграждат институциите на новата държава?

"Българските общини на доброволни начала изграждат училищна организация, която е водеща в Османската империя. Занаятите отделят средства, това се случва без помощта на Османската империя. Това е една частна инициатива", обяснява Атанасов.

Той припомня, че България се превръща в привлекателна страна за западни инвестиции, защото държавата ни тогава успява да представи добра среда за сигурност на парите на чужденците, както и предвидима данъчна система. Като историк му е трудно да отговори на въпроса къде щеше да е България, ако окупацията на Червената армия не бе спряла този подем.

"Трудно е да се каже къде щяхме да сме, но вероятно щяхме да сме нещо от рода на Гърция или Турция. Стопанският подем е спрян, енергията на младата нация намалена. Нейните крила са прекършени. Драма във всяко едно отношение", каза историкът. 

Атанасов коментира и трудният избор на България за това къде принадлежи - на Изтока или на Запада. Днес този въпрос тежи още повече със споровете за приемането или не на еврото у нас. Според него обаче въпросът има ясен отговор:

"Още по-време на Възраждането българите правят своя избор и около него има консенсус. Васил Левски го е казал най-добре - "Ние трябва да бъде народите на Европа". Ние сме избрали Европа. След освобождението изграждаме европейски институции, по европейски образец. Болшинството от българи винаги са се стремели към Европа", обясни Атанасов. 

В крайна сметка - какво постигнахме за всичките тези години? Християн Атанасов отговаря така:

"Имаме независима българска държава. Кой би си го представил преди 150 години? Няма нищо по-ценно от свободата". 

Как завоите на историята променят хода на българската икономика

В деня на националния празник "Ревизия" потърси отговор на въпроса как се е променяла икономиката на страната ни със смяната на националния празник.

На 3 март 1878 България се появява на картата на Европа след 500-годишно отсъствие. Половин век без институции, без администрация – нищо от това, което прави една държава - държава. Нищо освен, разбира се, нейния народ, език и вяра.

След Освобождението започва граденето на държавност и стопански живот. Строят се фабрики, правят се бизнес планове. До 9 септември, когато с идването на Червената армия идва и нов тип икономика - планова. Постепенно всичко се национализира. Икономиката минава изцяло под контрола на БКП. Правят се планове за петилетки и те се изпълняват за 3 години. Краят на плановата икономика е сложен с падането на комунизма през 1989 и прехода към пазарна икономика.

Между 1950 г. и 1973 г. това, което се произвежда в България, според различни източници, като брутен вътрешен продукт изглежда така – от 1651 долара на човек от населението до 6200 в края на комунизма. Впечатление прави големият ръст първите години, но това се дължи на ниската база, от която тръгваме. По време на войната почти всичко работи само за нуждите на фронта. Така че от почти пълната нула е лесно да се стигне до голям ръст. След това за цели 16 години това, което създава всеки българин расте само с 1000 долара. Има стъпки на индустриализация, но основният двигател на икономиката е селското стопанство. Паралелно с това върви заличаването на частната собственост. Големият спад започва през 80-те години на миналия век, когато съветските субсидии намаляват. Така разбираме, че това, което произвеждаме, не може да се конкурира на европейския пазар. А истината лъсва на пленум на БКП през 1989, на който Петър Младенов казва: „Другари, картината в икономиката е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме прираст 5– 6% и т.н. А знаете ли каква е картината? ….ние имаме непрекъснато намаляване".

След това минаваме през Жан-Виденовото време. Отчитаме инфлация от 300%. Срива се валутният курс, стига се до масови фалити на банки.

С началото на новия век нещата бавно, но сигурно започват да се подобряват. Голямата промяна е поставена с въвеждането на валутния борд. Така през 2000 г. брутният вътрешен продукт, който всеки българин създава, се равнява на около 3500 лева. През 2010 година вече гоним 10000 лв., а през 2020 - почти 19 000 лв. Да, числата не са големи и не са дори близки до тези на средния европеец, но имайки предвид откъде тръгваме - и те са успех.