Кой е Фабрис и защо любимата му фраза е "Свобода или смърт"

Французин, Вазов, любов и татуировка за България. Любовта към българската история и буквите ни отвежда на Лазурния бряг. Кой е Фабрис, който написа исторически роман за страната ни, с герой Иван Вазов. Историята му разказва Петя Желева.

Фабрис разбира, че за него България е повече от туристическа дестинация в момента, в който пристига тук.

„Поразиха ме следите от историята, които вече липсват във Франция – къщи с рани от миналото, комунистически паметници, които още стоят. Казах си: „Това е страна, която искам да обичам.“ Историята ѝ не е в музеи – тя живее в хората. Във Франция често забравяме миналото си, но тук срещнах хора, които искат да го помнят. Традициите и модерността съществуват заедно. Влюбих се в страната и историята ви, след като вече бях влюбен в жена си”, разказва той.

Кирилицата e сред най-ярките елементи на културната ни идентичност. Как започнахте да учите български и кое ви привлече в нашите букви?

- Два – три месеца след първото ми посещение казах на руски приятел, че искам да науча няколко думи, но не и азбуката. Той ми каза: „Фабрис, няма да научиш славянски език без азбуката.“ Взех тетрадка и започнах да пиша букви като в училище – с латинска транскрипция. Жена ми се смееше, докато се разхождахме в Ловеч, че приличам на луд – спирах пред всеки магазин, четях табелите, дори без да разбирам.

Посещавал съм много страни, включително арабски, но никоя азбука не ме е омагьосвало така.

Ако кирилицата беше жена как щеше да изглежда тя?

- Бих я сравнил със славянската богиня Мокош – закрилница на жените, на плодородието . Тя е това, което прави България такава, каквато е.

Имате ли любима българска дума или фраза?

- „Свобода или смърт“.

Проучвах историята ви две години, за да напиша романа си. Исках кратък, но наситен период – избрах времето на Фердинанд I. Очарован съм от образите на Райна Княгиня и Васил Левски, които за мен са ключови фигури в българската революция. Фердинанд I ме впечатлявау защото е син на Клементина Орлеанска, дъщеря на френски крал. Във вашата история има частица от Франция. Вярно, че той е противоречива фигура, в основата на двете Балкански войни, но това ми даде нишката, която да вплета в историята на романа си.

Необичайно е чужденец да напише исторически роман за България.

- Когато обичаш някого, но си далеч – търсиш връзка. За мен тази връзка беше романът. Две години потъвах в учебници, репортажи, история. Това беше начин да остана близо до България. Книгата е моето любовно писмо.

„В сянката на София“. Защо това име?

- София значи мъдрост. Моят герой – като мен в младостта си – не е бил мъдър. В България той ще открие кой е, къде и как иска да живее. Среща Иван Вазов в периода 1908–1913 г. – времето на прехода между традиция и модерност.

А защо Иван Вазов?

- Защото е патриархът на българската литература. И е нужен за развитието на героя ми. Сценарият нямаше да проработи без него. Героят ми е френски сирак, който среща Иван Вазов в Марсилия. Момчето сънува седем езера – всяко представлява негов вътрешен страх. Вазов му казва: „Имаме седем Рилски езера. Ела да ги видиш.” Така започва неговото пътуване. На седмото езеро идва просветлението.

Може ли този роман за накара хората във Франция да открият страната ни по нов начин?

- Ако попитам 10 французи – 6 от тях няма да знаят къде се намира България на картата. А тези, които знаят, я свързват с „бедна“ и „корумпирана“ страна.  Искам да открият, че България може и да е бедна по стандартите на Европа, но е най-богатата страна в много други отношения.

Мечтаете да живеете в България, след като се пенсионирате. Къде точно?

- Да, в едно село – Орляне, на 20-на километра от Ловеч, където със съпругата ми Силвия имаме къща. Ако продавачът на мед не мине, може с дни да не видиш кола. Всеки път когато приближа селото, имам усещането, че всичките ми тревоги изчезват. Моят приятел Вальо, който живее в съседното село Сливек, ме попита ‘’Какво ти харесва тук?’’ Казах му: „Вече 4 часа си говорим, ядем домати, слушаме птици – това е смисълът на живота.“

Виждам интересна татуировка на ръката ти. Какво пише?

- „Господи, благодаря Ти за прекрасното семейство, което ми даде. Вечно ни закриляй .“ Това е за Силвия, моята съпруга.

За финал искам да кажа – “Бъдете горди със своята култура. Бъдете горди със своята страна. Честит празник! ” 

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петрова