Денят на развръзката: Ще чуе ли България „да” за еврото

Ще чуе ли България „да” за еврото? Коментар на политозолите Цветанка Андреева и Милен Любенов в студиото на „Здравей, България”.

„Очакваме положителен доклад. От 2007 година страната ни чака. България има своя съзнателен път, който върви”, обясни Андреева.

Според Андреева евентуална положителна оценка  ще е полезна и за сегашното правителство понеже това бе една от основните цели на управлението. Тя разграничи политическите и геополитическите нагласи от битовите.

„Очакването беше, че ще е проевропейско и ще върви по пътя за еврозоната. В този смисъл това ще е успех и за мнозинството.  Иначе разделението е факт и то е изцяло на политическа основа. Трябва да четем социологията в него много внимателно. При негативните нагласи имаме откровени противници на еврото, които са по геополитически принцип ориентирани хора, свързани с проруската политика. Това са около 25 процента. Имаме, обаче, и страхове към еврото, които са свързани с първоначалния период на преход. Това е нещо различно”, обясни още политологът.

По думите на Любенов полемиката около темата скоро ще приключи.

„Моите очаквания са, че до 8 юли, когато ще бъдат финалните гласувания, ситуацията да се успокои. С днешните положителни доклади е ясен пътят пред България. Така че аз считам, че политическите партии, особено противниците на еврото, вероятно и в следващите месеци ще опитат по някакъв начин да спекулират с темата. Но това много скоро ще отпадне като конфликт. Още повече, че и в другите странни членки, които са въвеждали еврото, се наблюдава такава тенденция. След това оверието рязко се повишава и това се вижда от социологическите проучвания, които прави Евробарометър”, поясни той.

Какво ще се случи в парламента и правителството, ако приемем еврото?

Според Андреева е необходима стабилна политическа власт.

По думите на Любенов Борисов да поиска сам предсрочни избори след приемане на еврото би бил рисков ход. Причината – желанието на президента да влезе в политиката.

Ще имат ли време търговците да се подготвят за влизане в еврозоната

Припомняме, че в случай на положителен доклад, следващите стъпки са следните:

⇒ в края на юни ще се проведе среща на финансовите министри, а след това и на Европейския съвет;

⇒ за 8 юли е насрочена среща на еврогрупата. При положително развитие, на нея трябва да бъде взето окончателно решение за прием на България в еврозоната от страна на европейските институции.

Месец по-късно - 8 август, е денят, от който всички търговци трябва вече да са обявили цените си и в лева, и в евро. А на касовите бележки като тотал да имаме сумата и в двете валути.

Всичко това би ни довело до 1 януари 2026 г., когато еврото вече ще е официална валута и у нас.

Политическият прочит на пътя ни към еврозоната

В момента вкарват вот на недоверие в парламента, защото искат да кажат: "Ние направихме компромис, за да постигнем целта – да приемем еврото и в момента, в който има решение за това, спираме да правим компромиси". Това каза медийният екперт доцент Георги Лозанов в ефира на предаването "Твоят ден" на NOVA NEWS.

Според него подобни действия са разумни и необходими при наличието на достатъчно силна и реална заплаха за обществения дневен ред. 

"Не мисля, че е добре такива действия да са календарни – за да има смисъл, дебатът трябва да има и повод. Когато се води дебат за корупция например, трябва да има достатъчно силен корупционен скандал. Явно е, че този вот трябва да покаже желанието заради една политика, да се прави компромис с друга", посочи Лозанов. 

"Времето все повече се скъсява и докато влезем в еврозоната и хората започнат да се разплащат с валутата, за съжаление, ще има още удари", каза още той.

Политическият анализатор Георги Харизанов посочи, че при вземането на решението за присъединяване на страната към еврозоната има заигравка със страховете на хората. В приемането на единната валута експертът вижда шанс за България да затвърди политическите си позиции.

"Президентът не е особено твърд по отношение на референдума. Той вероятно няма да каже своята реална позиция, но тук има и заигравка със страховете на хората. Но България също има шанс да затвърди и историческия си избор и решението си за присъединяване към НАТО и Европейския съюз. България може да послужи като добър пример за еврозоната и да покаже на останалия свят, че може да бъдем конкурентна", каза Харизанов.

В деня, в който България прави ключова стъпка към еврозоната, в предаването „Твоят ден“ политологът Георги Киряков и изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл Болкан“ Петко Петков коментираха обществените реакции, протестът пред БНБ срещу еврото, както и същността на процеса.

„Не виждам руски знамена, което показва, че присъствието на ‘Възраждане’ на протеста е ограничено. Това е процес, не момент – големият ден за България ще бъде, когато станем пълноправен член на еврозоната“, каза Киряков.

Петко Петков подчерта историческата логика на европейската ориентация на страната: „Още от Възраждането ние сме имали стремеж към Европа. Страховете около Шенген и еврото са част от обществената психология – страх от непознатото“.

Според него, с влизането в еврозоната притесненията ще отшумят: „Ще видим, че няма от какво да се страхуваме. Както забравихме страха от продажба на земя на чужденци, така ще забравим и темата за еврото“.

Манипулации и политически дивиденти

„Има политици, които яхват страха, за да консолидират електорат. Но това може да се обърне срещу тях – хората ще видят реалните ползи и ще потърсят нови лица и подходи“, каза Петков.

Киряков допълни, че вредите от еврото са преувеличени: „Това е технически въпрос – валута, вързана към еврото още от 1997 година. Суверенитетът на лева е загубен именно поради лошото финансово управление в миналото“.

Институции срещу спекула и инфлация

И двамата анализатори подчертаха нуждата от институционален контрол в процеса по въвеждане на еврото.

„Комисията за защита на конкуренцията, тази на потребителите и други органи трябва да осветлят механизмите на скритата инфлация. Това не може да се остави без надзор“, заяви Киряков, добавяйки, че вече се наблюдава изпреварващо повишаване на цените.

Петков призова за балансирана държавна намеса: „Имаме свободен пазар, но и отговорност към потребителите. Магазините вече обявяват цени и в евро, което е добра първа стъпка.“

Обществените нагласи – въпрос на информация

„Истинският проблем е в недоверието, породено от липсата на информация. Отношението е паритетно – една трета са ‘за’, друга трета – "против", останалите се колебаят. Но след реалното въвеждане на еврото, подкрепата ще нарасне“, обобщи Петков.

Той завърши с метафора: „Не можеш да имаш мнение за брака, ако никога не си бил женен – така и с еврото. Страхът е от непознатото, но с времето ще се окаже безпочвен.“

Финансисти: Страховете около еврото са неоснователни, проблемите – логистични и временни

Часове преди оповестяването на конвергентния доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка, който почти сигурно ще даде зелена светлина за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., водещи икономически експерти в студиото на „Твоят ден“ успокоиха обществото, че преходът ще бъде плавен и добре организиран.

„Откъде ще вземат търговците евра? От същото място, откъдето взимат и левове“, каза финансистът Левон Хампарцумян. По думите му цялата логистика по снабдяването с евробанкноти и монети е в ръцете на БНБ и търговските банки чрез т.нар. касово дружество.

Никаква драма с прехода към евро

„Не си представяйте чували с евро в мазето на БНБ. Има ясна система. Търговците не трябва да предприемат никаква специална инициатива, просто да си гледат работата“, допълни Хампарцумян. Според него промяната е много по-малка от валутната реформа през 1997-1998 г.

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика подкрепи тази позиция: „Тогава нямаше интернет, нямаше логистика, каквато има днес, но се справихме. Днес всичко ще се случи още по-гладко“.

Технически казуси, но не и проблеми

По отношение на закръгляването на цени и рестото в евро, Хампарцумян посочи, че ефектът ще е в двете посоки: „Има бизнеси, които ще закръглят в полза на работниците си. Например един мой познат ще трябва да даде 1600 лева вместо 1526 при преизчисление“.

Николов подчерта, че логистични трудности с монети в малките магазини ще има, но те са временни: „Това няма да събори ничий семеен бюджет. Важното е доверието в процеса. Липсата на информационна кампания досега беше проблем“.

Политическа употреба на страховете

И двамата експерти изразиха критика към опитите за политически дивиденти на гърба на страховете от еврото. „Този протест срещу еврото не е икономически, а политически мотивиран. Вече над 10 правителства са водили този процес. Няма нужда от референдум – решението е ясно и юридически обосновано,“ каза Николов.

„Когато имате нужда от мозъчна операция, търсите неврохирург, а не питате баба Гица на входа. Същото е с валутната реформа – нека я правят експертите“, добави Хампарцумян с усмивка.

Държавата – далеч от цените

И двамата се обявиха категорично против регулации на цените.

„Контролът върху цените води до изкривяване на пазара. Това сме го виждали многократно. Политиците говорят ‘в името на хората’, но кои са тези хора?“ попита Хампарцумян реторично.

„Най-добрият пример е Китай – централизирана държава, която не регулира цени. Инфлацията и цените не се управляват с чиновници“, каза Николов. 

Според Хампарцумян днешният ден е важен, но е част от дълъг процес: „Истинските проблеми на България са в образованието, здравеопазването и съдебната система. Смяната на валутата е техническа стъпка.“

„Голямата новина е, че няма голяма новина. Еврозоната не е краят, а началото на нов етап“, обобщи Николов.

Какви са икономическите и политическите предимства от влизането ни в еврозоната, защо обществото ни остава разделено по тази тема и основателни ли са страховете на противниците на еврото? Отговорите дава старши експертът в Европейската комисия и бивш представител на Европейската комисия в България и Хърватия Огнян Златев. 

„Когато се сблъскаш с нещо ново и непознато, особено когато то касае ежедневието ти, е съвсем нормална човешка реакция хората да се притесняват и да имат страхове. Точно тук е ролята на държавните институции, политиците и средствата за осведомяване. Именно да убедят обществото, че това е за добруването на гражданите“, обясни той.

Според Златев хърватите са се справили успешно със задачите при влизането им в еврозоната.
„От една страна беше проведена една задълбочена и всеобхватна информационна кампания, като беше разделена на две части – каква е целта и как ще се промени ежедневието на хората“, подчерта старши експертът.

„България, бъдейки част от големия и мощен икономически и политически съюз, успя добре да премине през кризи“, подчерта Златев.   

България е с почти сигурна перспектива да приеме еврото от 1 януари 2026 г., заяви в пряко включване от Брюксел кореспондентът на Клуб Z Момчил Инджов в ефира на предаването „Твоят ден“.

„Очаква се днес между 14 и 15 ч. българско време да бъде публикуван конвергентният доклад. Прогнозата е, че той ще бъде положителен“, посочи Инджов.

Той уточни, че окончателното решение не се взема от Европейския съвет, а от Съвета на Европейския съюз — по-точно формата ЕКОФИН (съставен от министри на икономиката и финансите), което се очаква да стане на 8 юли. Европейският съвет ще даде само политически препоръки, без задължителен характер.

Членството на Северна Македония

Инджов категорично опроверга разпространяваните в социалните мрежи твърдения, че решението за еврото било свързано с напредъка на Северна Македония към ЕС: „Тези две теми нямат нищо общо – едната е икономическа, другата – политическа. Преговорите с Македония са отделен процес и не влияят на решението за еврото.“

Той сподели лично мнение, че Македония трябва да започне преговори с ЕС: „Ако не се присъедини към ЕС, ще бъде дръпната в друг съюз, което е опасно. Но това не може да се обвързва с валутната политика на България“.

Конспирации и реалност

„Българите сме царе на конспиративните теории – от ‘страшните домати’ до ‘ще плащаме дълговете на Франция’. Но реалността е проста: изпълнили сме критериите“, подчерта Инджов. По думите му, решението ще бъде взето не заради „сините ни очи“, а защото България отговаря на всички изисквания.

Финална прогноза: Евро от 2026 година

„Няма какво да се разисква – 99% е сигурно въвеждането му. От 1 януари 2026 година в България ще се използва еврото. Това ще бъде от полза за страната, както беше и за всички други, които вече са в еврозоната“, завърши Инджов.

Той припомни и разликата между основните институции на ЕС, които често се бъркат: „Европейският съвет е среща на върха на лидерите. Съветът на Европейския съюз е законодателен орган с ресорни министри. А Съветът на Европа въобще не е част от ЕС – това е друга организация със седалище в Страсбург“.

Повече по темата за еврозоната гледайте във видеата.