Скрита камера: Как минава един психотест за оръжие

Около 350 000 души в страната ни притежават някакъв вид огнестрелно оръжие. Но няма нито един човек в държавата, който да гарантира, че тези хора не са лежали в психиатрии и са психически стабилни. Психотестът за оръжие е само една стъпка от процедурата по изкарване на разрешително. 

В рубриката „Високо напрежение” със скрита камера проверихме как минава този тест. Нужни са само няколко секунди и 6 въпроса, за да може един психиатър да отговори на въпроса опасен ли е кандидатът за обществото. 

„- Някакви проблеми с психичното здраве до момента?

- Не.

- Травми на главата, припадъци, епилепсия?

- Не.

- Имал ли сте панически кризи досега?

- Не.

- Някакви упойващи лекарства да взимате?

- Не.

- Злоупотреби с алкохол?

- Не.

- Някой в рода с психични заболявания?

- Не. Нямам.

- Добре. Ами това е всичко”. 

Под половин минута. 6 въпроса са достатъчни на този психиатър, за да отговори на най-важния въпрос: Кандидатът, който се явява при него с желание да притежава оръжие, ще бъде ли опасен за обществото?

Отговорът на този въпрос някога (за кратко през 90-те) е бил обект на дълги психологически интервюта. В някакъв момент обаче е решено, че няма нужда от дълго събеседване с психолози. Преминава се към свободна форма на интервю с психиатър, като няма ясни правила колко време трябва да продължи интервюто, какви въпроси да бъдат задавани и по какъв критерий да се отсяват кандидатите.

Как се купува оръжие в България и какви са правилата за съхранението му

Правим експеримент и в лечебно заведение – център за психично здраве, в който две жени разпределят кандидатите по кабинети и дават тест на хартия. А тестът съдържа 22 въпроса, които звучат по следния начин:

Често ли ругаете? Често ли изпадате в депресия? Дълго ли помните обиди? Добър събеседник ли сте?

Разполагаме с цялото време на света, за да обмислим внимателно отговорите на тези въпроси, но тъй като те не са особено трудни, предаваме листа. Остава истинският преглед с психиатър, а той протича така:

- Какво образование имаш?

- Висше.

- Работиш ли?

- Работя.

- Така. Първо се изкарва курс от стрелбище, че някой те е обучил, че можеш да използваш огнестрелно оръжие. Вече с този изкаран курс отиваш в службата в полицията, която ти е по лична карта. Това е медицинското. Довиждане!

За по-малко от минута този психиатър успява да провери писмения тест, да събеседва с кандидата и да попълни медицинското удостоверение. Изводът е „психически здрав”.

Според официалното становище на председателя на Българската психиатрична асоциация – проф. Христо Кожухаров, причината е в липсата на железен стандарт, към който специалистите да се придържат.

„Правим нещо, просто защото трябва да имаме документ за това нещо. Част от лекарите приемат, че няма особен смисъл, че така и така ще вземе някъде документ, че не му е основната работа, че е лошо платено. Сто причини, които могат да обяснят това поведение. Когато няма зададени общи критерии, част от даващите удостоверения не виждат смисъла и затова го правят формално. Т.е. ние не можем да обвиним само тях, трябва да обвиним и себе си, и държавата. Ние сме и жертва, и извършител. Никой не е само едното или другото”, казва проф. Кожухаров.

Крайната преценка за това дали един човек ще вземе оръжие, или не, отива в МВР. Според председателя на Българската оръжейна асоциация обаче там критериите са също толкова мистериозни.

„Никакви критерии няма. Критериите са изцяло субективни. Това отваря вратата за страшна корупция и това са доказуеми и назад във времето разследвани обстоятелства, защото е имало не една и две случки, при които е имало сигнали дори в инспектората. Пазарът за разрешително за оръжие стига 3-4000 лв.", обясни Иван Савов.

Резултатът от тази липса на ясни правила е споменът, който има Михаела. Наричаме я така. Жена, която избра да остане анонимна. Тя е била една от мишените на човек, който съвсем законно е минал психотест за оръжие. Години по-късно той и неговото оръжие станаха тема в новините: „Задържаха мъж, насочил пистолет към свой съсед в София". 

Михаела казва, че е очаквала да се стигне до този момент. Още когато е бившият неин приятел е взел оръжие, тя е знаела, че той е психически нестабилен.

„Нещо се бяхме скарали. Той си извади пистолета и каза да се кача в колата. Аз отказах. Той стреля два пъти до мен на един метър от главата ми. И го върна към мен. Право към мен.

- Какво ви казваше?

- Че ще ме убие.

- В прав текст ви е казал, че ще ви убие?

- Да. Има го и написано. Терор. И ужас.

- Ударяше ли?

- Да.

- Лесно ли беше да се измъкнеш?

- Не, въобще не. Той си размахва пистолет. Той е силен зад пистолета, зад оръжието. И независимо дали е майка, бременна или мъж, или дете - за него всички са врагове. Имаше няколко пушки, има няколко пистолета, които знам за тях, знам за едно CZ, с което всъщност ме заплаши. След това всъщност той ми се похвали, че има и снайпер, който си е купил, с който е стрелял от терасата на неговата вила на разстояние от един километър. Неговият живот е война в главата му. Той цял живот говори за война. И независимо пиян, трезвен, за него животът е война. Той се изявява като нереализиран командос".

Но без значение какво е преживяла тя, държавата е преценила, че този човек е достатъчно психически стабилен, за да носи, пази и използва оръжие. След като беше задържан за този случай, беше пуснат от Софийски градски съд срещу парична гаранция. Платил е и вече е свободен. Ще бъде разследван, но не за заплаха за убийство, а за хулиганство.

Повече гледайге във видеото

За още сигнали към Татяна Йорданова: tatyana.yordanova@ntv.bg