НАП отчете поскъпване на храните: Успяват ли институциите да извършат контрол върху спекулата

С приближаването на България към еврозоната, държавата все повече следи цените на основните стоки в магазините. Най-сериозно поскъпване се наблюдава при черешите. Това обяви в ефира на „Здравей, България" председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов.

Вчера от НАП съобщиха, че само за периода между 3 и 17 юни някои стоки, например млечните продукти, са поскъпнали с между 5 и 25%. Има и стоки, сред които някои видове минерална вода, чиято цена е скочила с 40 на сто. Иванов допълва, че в момента пазарът на едро е стабилен.

НАП отчете поскъпване от 5 до 40% на основни храни и стоки

„Ние даваме информация за средните цени на едро по тържищата. Тази на черешите към 19 юни върви към 10 лева. Но има и такива за 20, 15, 13 лв.”, заяви Иванов.

Цената в магазина зависи и от качеството и други фактори.

„Много е трудно да се каже каква е нормалната надценка. За един разходите за дистрибуция са едни, за друг - нормата на печалба. В крайна сметка пазарът казва къде става сблъсъкът. Естествено, надценки от 80-100% не са оправдани”, коментира Иванов.   

Той посочи и други примери. При ориза от 20 май досега има 3 стотинки изменение, при брашното – 2 стотинки, при олиото – 9 стотинки нагоре.

„Не е нормално да видим повече от 1-2 процента изменение в цените на крайния продукт. Сега колегите са направили своето изследване. Гражданите гледат. Виждаме определени проявления в определени магазини. Контролните органи са на линия”, коментира Иванов.  

„Има пазарни места в София, цените на които са плюс 20%. Това си е просто висока норма на печалба. Не предлагат по-добра услуга. Въпреки всичко, там има определено търсене. В крайна сметка ние правим избора къде и как за пазаруваме. Вчера видях краставици за 7 лева, при положение че на едро ссе продават за по-малко от 2 лева”, обясни Иванов.

По данни на комисията цената на кашкавала от миналата година насам е нараснала със 7%, а тази на сиренето се е запазила.

„Пазарът няма пощада. Има много мощна ценова конкуренция. Най-лошият ефект е, че се стига до предлагане на стоки с лошо качество”, каза Иванов.

В кулоарите на НС и депутатите коментираха доклада на НАП и заключенията от него. Отправиха и предложения. 

„Да има повече конкуренция чрез прозрачност - това е най-силното „лекарство". В момента няма място в интернет, в което да видиш кое колко струва във веригите, има ли промоция, няма ли... В момента, в който се създаде национална база данни, всеки ще може да види колко струват основните продукти във веригите, а това води до конкуренция”, заяви депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров. 

Това предложение беше коментирано и в ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS от икономистите Румен Гълъбинов и Васил Караиванов.

„Когато потребителят е информиран, знае откъде може да си купи дадена стока и на каква цена. Съвсем естествено е той да избере мястото с най-ниската цена. Необходимо е тази информация да я имаш на момента, защото това ти дава предимство пред търговеца”, заяви Васил Караиванов.

Румен Гълъбинов отбеляза, че има сайтове, в които можеш да сравниш цените на коли, апартаменти и др.  

„Не знам дали държавата е способна да направи това и за цените на храните, или пак трябва да има частна инициатива. Но определено съм съгласен, че ни трябва повече конкуренция”, категоричен е Гълъбинов.

Еврото не е причината за поскъпването, смята Караиванов. „Цените винаги се движат нагоре и така ще бъде. Търси се удобното извинение – дали ще бъде еврото, конфликтът в Украйна, конфликтът в Близкия изток... Инфлацията не спира от само себе си, отнема време. Необходима е промяна на поведението на потребителите - да избират колко, откъде и на каква цена да купуват”, каза Караиванов.

„Ние сме във взаимодействие с всички останали страни. Вътрешни фактори за повишение няма. По-скоро има очаквания за външни фактори. Глобалният индекс на храните от май 2024 до 2025 г. се е повишил с 6%. Защото населението на земята се увеличава и има нужда от все повече и повече страни. И военните конфликти имат влияние, както и митата, налагани от САЩ”, коментира Гълъбинов.