Как държавата може да подкрепи доброволците

Доброволците Лазар Радков, който е основател на инициативата „Капачки за бъдеще“, и Румяна Иванова от Фондация „Биоразнообразие“, коментираха актуалното състояние на доброволчеството у нас, необходимостта от законова рамка и ролята на институциите, бизнеса и гражданите в развитието на сектора в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Още в началото на разговора бе поставен важен акцент – разликата между два ключови закона - предложения за доброволчеството и вече съществуващия за защита при бедствия, който регулира дейността на доброволците при аварийни ситуации.

Организираха обучение за доброволци в Благоевград за борба с пожарите

„Просто е важно хората да разбират, че става въпрос за два различни закона“, подчерта Радков. Според него този за доброволчеството трябва да създаде обща рамка за всички, които желаят да се включат в каузи – от социални и екологични до образователни и културни. В момента България няма приет и действащ закон за доброволчеството, въпреки че три законопроекта преминаха на първо четене още през април 2024 г.

Какво ще промени законът за доброволчеството?

„Хората, които искат да доброволстват, вече го правят. Истинският въпрос е как държавата може да ги подкрепи“, отбеляза Радков. Според него, ако има ясно регламентиране, доброволците ще могат да ползват платен отпуск за доброволчески дейности, работодателите – да получават облекчения, а обществото – да се възползва от по-активно гражданско участие.

Доброволци от цялата страна разчистват отломките след стихията в Трънско (ВИДЕО)

Иванова подчерта, че докато дарителството е добре регламентирано, доброволчеството остава на заден план.

„Трябва да се изгради „хардуерът“ – структура, която да не е твърде ограничаваща, но да създава условия хората да се чувстват свободни и защитени, когато доброволстват“, заяви тя.

Радков допълни, че в други държави като Германия и Австрия доброволците при бедствия са част от добре организирани общински формирования, с гарантирани ресурси и застраховки. В Австрия, например, държавата обезщетява работодателя, когато служител е извикан на доброволческа мисия.

В България доброволец, напуснал работа по време на бедствие, беше уволнен, което предизвика широк обществен дебат. „Това е прецедент, но той показа ясно, че работодателите са ключът, а не само законодателят. Има възможност работникът да си пусне отпуск или ръководителят му да го пусне да върши доброволческа дейност“, подчерта основателят на инициативата „Капачки за бъдеще“. Според него, когато бизнесът осъзнае, че щастливите и ангажирани служители са по-продуктивни, ще насърчава, а не възпрепятства доброволчеството.

България – последна в ЕС по доброволчество

По данни, цитирани в ефира, България е на последно място в ЕС по участие в доброволчески инициативи. И все пак промяна има. „Все повече млади хора питат при започване на работа какви доброволчески кампании подкрепя компанията? Това им е толкова важно, колкото заплатата“, сподели Радков.

Според Иванова примерът на известни личности, бизнеси и организации, които подкрепят доброволчеството, може да създаде трайна култура на ангажираност.

Какво трябва да се промени?

И двамата доброволци посочиха няколко конкретни стъпки:

⇒ Ясен закон за доброволчеството, който да не ограничава, а да стимулира

⇒ Диалог с работодатели, които могат да подкрепят служителите си

⇒ Подкрепа от държавата – не само нормативна, но и материална

⇒ Обучение и защита за доброволците, особено в рискови ситуации като пожари

⇒ Медийна подкрепа, която да популяризира добрите примери и да образова обществото

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни