„Еврото – въпроси и отговори”: Какви са правилата срещу необосновано поскъпване

Инфлация, поскъпване, опит за овладяване на необосновани повишения, контрол на цените на основни стоки. Около тези теми се въртят основно въпросите, свързани с еврото. Как се движат цените и какво прави държавата, за да може поскъпването да остане в поносими рамки – отговорите на тези въпроси ще търсим днес в рубриката „Еврото – въпроси и отговори” заедно с Нели Тодорова.

От месеци говорим за това при какви обстоятелства търговци и производители имат право да вдигат цени и при какви не. В Закона за въвеждане на еврото беше записано, че ще се налагат сериозни санкции при необосновано повишаване на цени. А за да е обосновано поскъпването, търговецът трябва да докаже, че има обективни икономически фактори. Това би могло да е поскъпване на електроенергия, данъци, вода.

Получихме въпрос от г-жа Балабанова:
„Обективен икономически фактор за повишаване на цената на една услуга ли е намаляването с например 10 пъти на ползвателите на услугата, като това да доведе до невъзможност за покриване на разходите по съществуване на фирмата?”
Иначе казано – мога ли да вдигна цените, ако клиентите ми намаляват и не мога да си покривам разходите?

Законът не дава ясен отговор. Чисто икономически погледнато – свитото търсене вероятно е обективен икономически фактор. Стои обаче въпросът: ако сега няма достатъчно клиенти за въпросната услуга и КЗК приеме, че имате право да вдигнете цената си – то защо смятате, че онези, които сега са се отказали от услугата, ще се върнат при вас, особено след като дори сте повишили цените? Според мен рискът е съвсем да се загуби клиентелата.

С последните поправки в Закона за въвеждане на еврото беше добавен специален член, според който от 8 август, когато влезе в сила двойното обозначение на цените, големите хранителни вериги, както и аптеките, трябва всеки ден до 7 часа сутринта да публикуват на сайтовете си цените на стоки от голямата потребителска кошница, както и да ги подават към КЗП.

В голямата кошница има над 850 стоки. А КЗП е органът, който трябва да определи кои от въпросните 850 да се следят. Комисията изготви указания и списък със 101 стоки – това стана след 8 август. В списъка влизат: хляб, мляко, сирене, кашкавал, плодове, зеленчуци, алкохол, цигари, както и някои лекарства. В указанията е описано и чисто технически в какъв формат трябва да се подават данните – как да са подредени, редове, колони и т.н.

В общи линии така трябва да изглежда ежедневната таблица – обект по обект, стока по стока. Това ще е дълго стотина страници. Всичката тази насипана тук информация на мен като потребител едва ли ще ми е от полза. Тук идва ролята на КЗП. Според записаното в закона, комисията трябва да създаде и поддържа публично достъпен интернет портал и да публикува ежедневно индивидуалните продажни цени. До момента обаче това не се случва.
Търговците обявиха, че изготвянето на такива справки всеки ден ще ги натовари твърде много и ще трябва да наемат хора, които да се занимават с подаването им. Според експерти-програмисти големите вериги и сега разполагат с информационни системи, които поддържат данните, и едва ли ще е толкова трудно те да се пресяват и да се изпращат към КЗП.

Задължените да подават ежедневните данни са всички хранителни вериги с оборот над 10 милиона лева за миналата година, както и големите аптеки. А обяснението защо до днес не сме видели справки нито на сайтовете на веригите, нито на сайта на КЗП, вероятно е свързано с факта, че се даде двумесечен гратисен период след 8 август, в който няма да се налагат глоби.
Но след 8 октомври неподаването на тази справка ще се санкционира сериозно – за първо нарушение глобата е от 10 000 до 100 000 лева, а за второ – от 20 000 до 200 000 лева.

И докато чакаме да видим въпросните справки с цени на страницата на КЗП, тук ще следим цените на няколко стоки. В началото на май събрахме цените на няколко хранителни продукта. Тогава избрахме: хляб, кисело и прясно мляко, 1 кг свинско месо (свински врат обезкостен), 10 яйца, олио и килограм краве сирене. Тогава цените бяха…

В края на миналата седмица отидох в същия магазин и купих същите стоки. Ето цените в началото на септември. И така можем да видим – само при свинското и при хляба няма промяна. Повечето цени през септември са нагоре, като само при яйцата има едно стотинка поевтиняване.

Сметките показват, че нашата кошница с продукти през май ни е струвала 50 лева и 30 стотинки, а през септември – 51,57 лева. Инфлацията само за тези 7 продукта за 3 месеца е 2,5 процента.