Защо Леонардо ди Каприо и Уил Смит върнаха сценария и как „не“-то на звездите създава кино икони
Едно от най-големите предизвикателства пред режисьорите в съвременното кино е кастингът. Особено когато големите звезди, към които първо се обръщат - като Леонардо ди Каприо - им откажат.
Това става още по-сложно в ерата на интернет „фенкастинга“. Днес режисьорите се сблъскват с огромен натиск да вземат правилните актьори, най-вече когато работят по истории, които публиката вече познава и обича. Достатъчно е да се погледнат предстоящите биографични филми за „Бийтълс“ - хората още не са свикнали с идеята Бари Кийгън да играе Ринго Стар, въпреки че участието му беше обявено преди месеци. Подобни реакции се виждат навсякъде, особено когато студиата предполагат, че публиката иска безброй римейкове на сравнително нови заглавия като „Моана“ или холивудски версии на обичани театрални произведения като „Злосторница“. Актьорският състав може да привлече зрителите или да ги отблъсне, а със социалните мрежи като основен форум за обсъждания, темата никога не е била толкова нажежена.
Киану Рийвс разкри кой филм от 90-те остава най-близо до сърцето му
Когато актьорът, когото режисьорът иска, откаже, това може да промени цялата му концепция и да го върне в изходна позиция.
Такъв е случаят с „Матрицата“, пише списание „Far Out“. Днес е трудно да си представим филма без Киану Рийвс в главната роля, но преди него продуцентът Лоренцо ди Бонавентура дълго е търсил подходящия човек, още повече че студиото настоявало за световноизвестно име. Той дори е обмислял Сандра Бълок, като бил готов да пренапише героя, ако тя приеме. Бълок обаче отказала, след като прочела сценария и решила, че проектът не е за нея. След това продуцентите преминали през редица други големи имена - включително Ди Каприо - преди да стигнат до избора, който им се сторил правилен. Ди Бонавентура обобщава, че процесът на кастинг много често те води в точната посока.
Той разказва, че първата звезда, която казала „да“, бил Брад Пит, но тъй като тъкмо завършвал „Седем години в Тибет“, се почувствал прекалено изтощен и се оттеглил. После дошъл ред на Леонардо ди Каприо - той първоначално приел, водили срещи, но малко след това отстъпил с аргумента, че не иска веднага след „Титаник“ да влиза в още един филм с тежки визуални ефекти. След него се включил и Уил Смит, но и той впоследствие се отказал. Ди Бонавентура добавя, че студиото до последно е било трудно за убеждаване и затова са започнали с най-големите възможни звезди, докато стигнат до Киану - и именно той дал тласъка, който превърнал проекта в икона.
Понякога точно това прави един филм стойностен - поредица от откази и неочаквани завои го отвеждат до избор, който никой не е предвиждал, а крайният резултат се оказва отличен.
Редактор: Мария БарабашкаПоследвайте ни
