„Числата на седмицата”: Всеки четвърти автомобил у нас - над 20-годишен

От 1 декември до края на февруари в София отново е активна нискоемисионна зона, която цели да ограничи замърсяването на въздуха в центъра през зимните месеци. Това се прави за трета поредна година, но за пръв път тя беше разширена, с въвеждането и на втори, още по-широк ринг. 

Така, за повечето автомобили регистрирани преди 2002 г., центъра ще бъде забранен, а нарушителите – глобени. Но колко автомобили ще засегне това, каква е средната възраст на автопарка ни и как се справят със замърсяването в европа, проверяваме в „Числата на седмицата” сега. 

От днес: Без автомобили от първа и втора екогрупа в центъра на София

В България се купуваме все повече нови автомобили. А според някои експерти, 2025 г. е била дори рекордна по продажби от началото на свободния пазар у нас през 90-те. От Асоциацията на европейските автомобилни производители говорят за увеличение от дори 27% – второ по ръст в Европейския съюз след Литва. За съжаление обаче, броя на новите коли е все още недостатъчен, за да обърне тенденцията и да спрем да говорим за застаряващ автопарк. 

Средната възраст на българския автомобил се изчислява на около 20 години, на фона на 11-12 за Европа. На практика, всяка четвърта кола у нас е над 20-годишна. Повече от половината са на възраст между 10 и 20 години, а сравнително новите коли – между 5 и 10-годишните, са 10%. Съвсем новите пък – тези на не повече от 5, са едва 5%. Освен по-ниските ни доходи обаче, автоспециалисти отдават това и на навика да се купуват коли „втора ръка“. 

А ако трябва да допълним профила на масовия автомобил, то освен че е 20-годишен, за него можем да кажем и че е дизелов. Над половината автомобили са такива. Бензиновите са една трета, а всички други алтернативи – едва няколко процента. Продажбите и на хибридите, и електрическите обаче бележат сериозен ръст, въпреки че у нас няма финансови стимули за закупуването на електрически коли, какъвто предлагат много европейски държави. Автомобилите, които масово се купуват в момента, са бензиновите. 

Микроводорасли, амоняк, водород и отпадъци: Имат ли алтернатива традиционните горива

Като брой, по пътищата на България се движат над 3 милиона и 200 хиляди леки автомобила. Ако прибавим и останалите, то броя им скача над 4 милиона. Поне толкова са регистрираните, по последни данни на МВР. Най-популярни са германските марки – те преобладават. Следват френските. В големите градове колите са по-нови – много SUV и бизнес модели. Автопарка на по-малките населени места се състои от по-стари, по-евтини и по-лесни за поддръжка коли. 

Броя на новите се увеличава значително. През 2022-а, в България са регистрирани близо 29 хиляди нови коли, което е 13-14% от всички новорегистрирани тогава. Година по-късно са били почти 38 хиляди, а миналата – 43 хиляди. Само до месец август тази година, броя им е 31 хиляди и ако това темпо се запази, очакванията са 2025-а също да завърши с ръст. 

Само в София, изчисляват от еко сдружението „За земята”, през миналата година са регистрирани близо 91 хиляди коли – нови и употребявани. Като съотношението автомобили-жители е двойно в сравнение с това на градове като Виена, например. И тъй като ръста през последните години е постоянен и не само у нас, Европа въведе рестрикции като създаде нискоемисионните зони. 

Идеята е най-замърсяващите въздуха автомобили да останат извън централните градски части. Преди 3 години софийската се присъедини към останалите 320 в Европа, заедно с други зони от градове в Испания и Франция, а тази зима се разшири, нещо което направиха и в Лондон, Париж, Брюксел и Берлин. Така зоните станаха над 400, като догодина към тях се очаква да се присъедини и Пловдив. 

Засега режима у нас обаче, въпреки високите нива на замърсяване, не е много строг, защото рестрикциите важат само за най-старите автомобили и само за 3 месеца през зимата. И това на фона на европейски градове, изградили вече зони с дори нулеви емисии, в които достъпа е възможен само за превозни средства, които не отделят никакви вредни емисии. Като например Амстердам, Осло или Оксфорд. 

Съдът спря поскъпването и разширяването на зоните за паркиране в София

Друг опит да се намалят колите в големите градове пък, са тарифите за почасово платено паркиране по централните улици. Действащата в София в момента е от един до два лева, в зависимост от зоната. Идеята беше тя да се увеличи двойно от 5 януари, но промените бяха спрени от съда и в момента тече процедура по обжалване. 

Най-общо можем да кажем, че един час престой в работен ден в центъра на Лондон например, струва от 5 до 7 паунда и 50, като най-ниската тарифа е за електрически автомобили и хибриди. Там обаче, има опция да се паркира и само за 15 минути на по-ниска цена. В Париж се плаща от 4 до 6 евро – пак в зависимост от зоната, а в Рим от 1 до 1 евро и 20, като италианската столица също предоставя възможността за таксуване на 15 минути. Съществуват и редица условности и детайли на всички споменати места.