Илияна Йотова: Този вот на недоверие е различен, защото има подкрепата на повечето българи

Този вот на недоверие е различен, защото има подкрепата на огромното мнозинство от българските граждани. Това каза пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя участва в публичната дискусия „България и новият европейски бюджет 2028 – 2034: цели и възможности“, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. 

Йотова коментира и новия вариант на Бюджет 2026. “Опасенията ми са, че една счетоводна таблица ще се замени с друга без никакъв намек за политиките, които са необходими за България и реформите, които трябва да бъдат извършени”, обясни тя.

Какво изкара младите хора на протеста срещу управлението и бюджета

“Възможен е диалог. Можеше да има съвсем различно отношение към всички партньори и към българското общество. Бих посъветвала управляващите следващия път да заложат на вербалната комуникация”, коментира Йотова.

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще заседава днес по втората версия на Бюджет 2026. В дневния ред са включени новите разчети за държавната хазна, както и финансовите рамки на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване.

Снощи надзорните съвети на НОИ и Здравната каса одобриха сметките на властта.

“Европейската комисия предложи най-рисковия бюджет за следващите 7 години. България трябва да има своята позиция за новия бюджет на ЕС, за предложената нова философия и разпределение на средства. За съжаление, към момента такъв разговор у нас не се води. А България има ключово значение за развитието на Югоизточна Европа”, каза Йотова на откриването на дискусията.

Вицепрезидентът припомни, че представеният от ЕК бюджет увеличава многократно разходите за отбрана, научноизследователска дейност и миграция. Бюджетът за следващите 7 години възлиза на 2 трлн. евро, което е увеличение със 700 млрд. спрямо предходния период. 

По думите на Илияна Йотова новите приоритети за финансиране на съюза отразяват тежка реалност. „Европа е изправена пред матрица от кръстопътища, поставящи под въпрос ролята ѝ както на международната сцена, така и в очите на гражданите ѝ. В тази реалност всеки ход ще има дългосрочни последствия“, подчерта вицепрезидентът. 

В изказването си Йотова отбеляза загубената вековна титла на Европа като хегемон напр. в областта на научните изследвания и иновациите, където значително изостава от САЩ. Вицепрезидентът заяви, че бъдещата конкурентоспособност и стратегическата автономия на Европа зависят от инвестиция в наука, технологии, сигурност и реална икономическа интеграция. 

Според новата структура на Многогодишната финансова рамка държавите членки трябва да изготвят единен Национален и регионален план за партньорство, който да замени цели 14 до момента отделни програми.

Снимка: Президентски прессекретариат

„Този подход рискува да изключи регионите от диктуването на приоритети и очевидно подкопава териториалното измерение на политиката на сближаване. Различните програми ще бъдат принудени да се конкурират помежду си в рамките на националната единица, намалявайки драстично дела от финансиране, предназначен за истински цели на сближаване и регионално развитие“, заяви вицепрезидентът. 

Илияна Йотова подчерта критиката на редица европейски правителства за представения от ЕК бюджет. На най-силна критика, включително и от селскостопанския сектор, е подложено предложението за сливане на фондовете за Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове, което ще се отрази зле върху регионалното развитие на Европа. 

Илияна Йотова: Подкрепям протеста в София срещу бюджета

Вицепрезидентът акцентира и върху предложението за обвързване на получаването на средства от ЕС със спазване на върховенството на закона. Тя подчерта рисковете от въвеждането на такъв подход. „Подходът третира върховенството на закона не като основополагащ нормативен идеал, а като едноизмерен критерий, обвързан с бюджетните проблеми на ЕС“, посочи Йотова. 

Вицепрезидентът изтъкна рисковете, които крие представеният многогодишен европейски бюджет, от подкопаване на доверието в европейския проект. „Военната сила и индустриалната конкурентоспособност са от огромно значение, но те не могат да компенсират социалната фрагментация и регионалното неравенство. Съюз, който днес изоставя своите териториални и социални основи в името на неотложността, е съюз, който избира пътя към нестабилност“, подчерта Йотова.