На първо четене: Бюджетната комисия прие план-сметката за 2026 г.

Държавният бюджет за 2026 година беше приет от ресорната комисия в парламента.

Бюджетите на Държавното обществено осигуряване, Здравната каса и Държавният бюджет минаха на първо четене в ресорната комисия в парламента, след като параметрите бяха обсъдени между правителство, синдикати и бизнес.

След официалното заседание на Тристранния съвет социалните партньори се обединиха и излязоха пред медиите, а веднага след това кабинетът одобри бюджетите, давайки зелена светлина за парламентарното им разглеждане.

Заявката на управляващите е до края на седмицата текстовете да влязат за обсъждане и в пленарната зала. Очакванията са първият бюджет в евро да бъде факт до края на тази година.

Приеха фискалните рамки на ДОО и НЗОК за 2026 г. на първо четене в Комисията по бюджет в НС

Бюджетът на общественото осигуряване беше един от най-спорните в предишния вариант на план-сметката. Кабинетът се отказа да вдига вноските и потърси други приходоизточници.

“При тези политики приходите и разходите в НОИ са следните - за 2025 година са около 7 млрд. евро. За 2026 година имаме около 8 млрд. евро увеличение на приходите. Те идват от увеличението на минималната работна заплат и от политиката на увеличаване на доходите. Общит размер е 15,260 млрд. евро с трансферите”, посочиха от НОИ.

Тъй като вдигане на вноските се предвижда през 2027 и 2028 година, бизнесът настоява да се изчисли колко хора ще плащат вноски следващите поне 30 години преди да се изчисли ставката.

“Дефицитът за 2025 г. е 9 млрд. А за 2026 е 12 млрд. лева. Видно е, че не можем да настигнем приходите. Затова или вдигаме рязко осигуровката, или вдигаме базата, върху която се изчислява", предложи Мария Минчева от БСК.

Синдикатите напомниха, че общественото осигуряване не е бизнес, а социална подкрепа за гражданите. "Социалното осигуряване е система и всички плащания са социални, друг е въпросът, ако пипаме нещо, което не е там с тази цел", каза Ася Гонева от КНСБ. 

Бюджетът - втори опит: Правителството прие законопроектите, внесе ги в НС

Опозицията видя в новата план-сметка опит да се тушира напрежението около протестите, а спорните промени да се приемат догодина.

“Отложихте вноските за догодина, защото стана напечено и дадохте задна за догодина, когато ще е по-спокойно”, коментира председателят на ПП-ДБ Асен Василев.

“Искате една година да изчакате, за да изчезне недоволството на площада, но с тези политики то само ще се задълбочи”, каза Георги Иванов от “Възраждане”.

Управляващите обаче посочиха, че разчетите за следващите 2 години могат да се променят още с бюджета за 2027 година и реално нямало проблем.

“Гледаме бюджета за 2026 година, не за 2027. Средносрочната прогноза може да бъде или да не бъде отразена”, обясни Делян Добрев, ГЕРБ.

“Имало ли е на НСТС пълно единодушие по бюджета на ДОО? Не, но вчера стана и аз благодаря, защото това се случва рядко, брои се на пръстите на едната ръка. Ние сме намерили баланс”, добави социалният министър Борислав Гуцанов.

Успокоява ли работещите и бизнеса новият бюджет

"Казвате, че това правителство харчи като луд с картечница. Бъдете малко по-премерени, защото е имало картечница, но тя не е била при нас. Тези разходи няма как ние да ги натрупаме", обясни финансовият министър Теменужка Петкова.

Синдикати и работодатели обясниха защо ще подкрепят бюджета.

"На този етап нашите структури заявиха че за тях той е приемлив и конфедерацията го подкрепи със съответните условности и искания, които сме изразили", каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.

"Ние ще подкрепим този бюджет, за да не бъде понесена следващата година тежестта от българските граждани и бизнеса. Разбира се, имаме резерви към много от нещата", коментира председателят на БСК Добри Митрев

Искания и имаше и Столична община - за общо 83 милиона евро за градския транспорт в София.

Според новата версия на Бюджет 2026 размерът на данъците и на осигуровките не се променя. Но при хората с високи доходи все пак има промяна.

Причината е, че в момента максималният праг, върху който те плащат осигуровки, е 4130 лева - удържат им около 570 лева на месец. От 1 януари този праг става 4500 лева, което означава, че на всички, които получават такива заплати, ще им удържат с около 50 лева на месец повече за осигуровки.