Анализатор: Голямото поскъпване беше през 2022-2023 г. заради пандемията и войната и няма общо с еврото

Голямото поскъпване беше в края на 2022 и през 2023 година, след пандемията и началото на войната. То не е пряко свързано с еврото. Това заяви в ефира на „Здравей, България“ старши анализаторът в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

„От 2020 до 2025 г. натрупаната инфлация е над 40%. При някои храни и при ресторантите говорим за дори над 80 на сто увеличение за 5–6 години“, посочи той. В момента, по думите му, инфлацията е значително по-ниска. „Сега не сме в ситуация с 20% инфлация. Говорим за около 5–5,5 на сто. Очакването е това ниво да се задържи, без да има сериозен допълнителен ефект от въвеждането на еврото“, каза анализаторът.

Той отбеляза, че инфлацията в региона е сходна, независимо от валутата. „Регионално инфлацията е такава – и в Сърбия, и в Северна Македония. В Румъния е дори двойна заради по-големи бюджетни проблеми. Това показва, че не всичко е въпрос на еврозона, а на пазарни и структурни фактори“, обясни Ганев. По думите му при някои храни дори може да се очаква стабилизиране или понижение на цените, ако пазарните механизми заработят ефективно.

Доц. Йоловски: Банките са готови за еврото, няма основания за притеснения сред гражданите и търговците

Според старши анализатора в Института за пазарна икономика настъпва съществена промяна в макроикономически план. „Променя се макроструктурата на цялата ни монетарна политика. Добре е да се каже ясно – 28 години валутен борд, безспорно най-успешната реформа на целия преход, приключи. Както казваме – започна еврото, свърши бордът. Той изпълни функцията си“, заяви Ганев. Той припомни, че през годините темата за курса лев–евро често е пораждала спекулации и страхове. „Постоянно имаше разговори – курсът надценен ли е, подценен ли е, дали няма да го сменят в последния момент. Всички тези страхове отшумяха. Той остана същият 28 години и в крайна сметка влизаме в еврозоната точно по този начин“, каза той.

Според него еврозоната носи ясни позитиви за оценката на страната. „Няма вече валутен риск, външният дълг е в собствената ти валута. Но в оценките влизат и негативи – продължаващата политическа нестабилност и проблемите с бюджетната процедура. Четири от последните пет години влизаме без приет бюджет“, подчерта той.

По отношение на доходите анализаторът отбеляза, че България постепенно се доближава до страните от Централна Европа.

Целия разговор гледайте във видеото.