Изкуство без четка: Среща с Дженсен Дийн, който нарисува Мона Лиза с крак, а Исус - с вино

За него изкуството никога не е било само платно и четка – то е движение, импулс и директен контакт с боята. Израснал сред графитите на Бризбейн, той се научава да рисува бързо, смело и без страх да изцапа ръцете си – буквално. Днес Дженсен Дийн създава творбите си с длани, юмруци, лакти, обувки и всичко, което може да остави следа, превръщайки процеса в пърформанс, а платното – в сцена. Вдъхновяващият му път от улицата до галериите го отвежда до колекционери от цял свят – музиканти, MMA бойци, дигитални звезди и предприемачи, но духът на стрийт арт остава в сърцето на всяка негова работа. За кратко време той изковава стил, развиван с темпове, за които на други художници са нужни десетилетия. Рисува Гордън Рамзи с нож, Барби с кукла, Силвестър Сталоун с боксови ръкавици, Исус с вино и Мона Лиза… с пръстите на краката си. Това е само част от невероятния му начин да създава своето изкуство, превръщайки всяка творба в живо преживяване на границата между изкуство и емоция. Като ги обединява в перфектен синхрон.

Здравейте, приятно ми е да запознаем!

Приветствам те от далечна България! Зная, че си от Австралия и работиш там, но как започна всичко? Какви бяха първите ти стъпки в света на изкуството?

Определено графитите оформиха началното ми възприятие за изкуството. Обикновено нямаш време, за да ги създадеш, така че може би малко сe чувстваш принуден да развиеш уменията и бързината си. Може да се каже, че се научих много по-динамично да създавам творбите си. На графитите дължа това, което съм сега. Те ме научиха да бъда артист.

Рецепта за баланс и спокойствие: Говори будисткият монах, основал храма „Шаолин Европа” (ВИДЕО)

Кое беше първото произведение на изкуството, което почувства, че наистина представя твоята индивидуалност?

Те са толкова много, че не знам кое да отлича. Може би първите графити, които създадох под един мост - това беше крайъгълният камък за кариерата ми и показа какви точно умения притежавам. По-късно, когато нарисувах Голдън Рамзи с кухненски нож, определено мога да кажа, че вече бях се развил като артист и тази творба е може би най-любимата ми.

Портфолиото ти включва портрети на известни личности и емблематични образи. Как избираш обектите си?

Всичко зависи от това каква идея ми е хрумнала. Някои веднага намирам за отлични и започвам да ги реализирам, а за други се нуждая от повече време, докато узреят в главата ми и прецизирам изпълнението им. Пример за това е решението ми да пробвам да нарисувам някого с нож, а после да си избистря кой да е. Понякога в съзнанието ми самата композиция се изгражда постепенно. После изчаквам да усетя кога е перфектният момент, за да осъществя идеята. Друг път всичко става внезапно и създавам творбата много бързо.

Често казваш, че работата ти е между „изкуството и забавлението“. Какво означава това за теб лично?

О, да, това е най-пълноценният начин, по който мога да опиша работата си. Във всеобщите представи изкуството е нещо много скучно, което се създава адски бавно и протяжно. Понякога една творба отнема месеци, дори години. За сметка на това един певец изпява песента си за няколко минути и неговият резултат е непосредствен. Ето защо опитвам да привлека интерес като превърна изкуството в истинско забавление, а именно като рисувам по различни, уникални сами по себе си начини.

Какво те вдъхнови да експериментираш с рисуване с краката си и други нетрадиционни техники?

Всъщност вдъхновиха ме няколко илюзионисти, включително великият Хари Худини. Аз самият се предизвиках като се запитах какви са най-лудите и необичайни начини да създам артистично произведение. Така се родиха няколко от най-неконвенционалните методи за рисуване. От малък у мен съществуваше убеждението, че изкуство може да бъде създадено с всеки един предмет, не само с четка. Ако се научиш как да използваш нея, можеш да я замениш с всичко, което си представиш, и да нашариш платното си. Така започнах да пробвам с нетипични предмети и дори части на тялото.

Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

Колко време ти отне да усвоиш рисуването с крака и с какви предизвикателства се сблъска?

Това беше адски трудно начинание. Определено имаше много разочароващи моменти в творческия ми процес. Оказа се много сложно за изпълнение произведение на изкуството. И до момента не съм срещал подобни трудности с някой друг свой опит. Отне ми около 14 часа, счупих си лаптопа от яд, направо полудявах на моменти от трудностите, които бяха не просто чисто физически, но и до голяма степен психически.

Предполагам колко ти е било трудно. После обаче „Мона Лиза, нарисувана с пръсти на краката“ стана световноизвестна. Как реагира на вниманието и коментарите?

Първоначално информирах родителите си, че искам да нарисувам Мона Лиза с пръстите на краката си и те отвърнаха, че никой не би искал да види такова нещо, но аз знаех, че ако успея, ще пожъне голям успех. Майка ми много се съмняваше, че ще се справя, но аз ѝ доказах, че мога и я опровергах. Щом качих видеото, то пожъна незабавен успех, стана много популярно за отрицателно време. Вече надмина 200 милиона гледания във всичките ми профили в социални платформи.

Мислиш ли, че подобни провокации (рисуване с крака и със странни предмети) са начин изкуството да бъде по-достъпно и забавно?

Да, определено смятам точно така. Уверявам те, че и аз се забавлявам много. Да рисуваш с необичайни предмети прави изкуството по-голямо предизвикателство, но и показва, че то може да бъде достъпно за всеки и не е нужно да си експерт, за да го оцениш и разбереш. Например, гледайки моите видеоклипове, децата от по-бедни страни, които не разполагат с достатъчно ресурси, за да си набавят четки и платна за рисуване, но обичат да го правят, разбират, че могат да използват всичко, което им е под ръка. Ако искаш да създадеш творба, нямаш извинение. На практика и да нямаш почти нищо, можеш да нарисуваш нещо много красиво.

Кои творци или движения са ти повлияли най-много?

Мога да кажа, че със сигурност един от тях е Караваджо, който е италиански художник, отличаващ се с реализма на творбите си през периода на Ренесанса. Неговият стил на крайности - с много светли и много тъмни нюанси, които създават перфектен контраст между светлината и тъмнината, карат творбите му да излъчват особен драматизъм. Определено съм заимствал от техниката му, но съм я преработил в съзвучие с новата епоха. Аз също обичам да играя със светлината и сенките, създавайки неповторимото усещане за наситеност на тоновете. Бих казал, че тъкмо тази техника носи на моите произведения усещането за смел и завладяващ стил. Друг мой пример за подражание е Салвадор Дали - не само с изкуството си, но и с личността си. Пикасо също е мой идол в изкуството. Това са тримата артисти, които са ми повлияли най-силно.

Имал си много клиенти от света на шоубизнеса и дори ММА бойци. Какво е чувството, когато известни хора избират твоето изкуство? Какво обикновено си поръчват?

Много е странно усещането да получиш такава поръчка, дори е сюрреалистично. Досега сред клиентите ми са Логан Пол, KSI (Кей Ес Ай), The Kid LAROI, Джон Джоунс и Израел Адесаня. Много е необичайно да се озовеш на среща с такива хора, които досега си гледал само по телевизията или онлайн. Ти си техен фен и им се възхищаваш, а изведнъж се оказва, че те пък са фенове на твоето изкуство. Обикновено такива хора искат от мен специфични творби, свързани или с личния им живот, или с кариерите им и пътя им към успеха. Дори в момента изпълнявам подобна поръчка и вплитам в нея много емоционална история, която е свързана с най-добрия приятел на моя клиент.

Между архитектурата и изкуството: Джеймс Куук - мъжът, който рисува с букви и знаци на пишеща машина

От всички художници, чиито творби си пресъздал, на кого най-много би искал да бъдеш съвременник и да познаваш лично? Леонардо?

Ако Да Винчи беше пред мен сега, щях да си поговоря с него като с обикновен човек, да се опитам да го опозная. Щях да му разкажа, че съм нарисувал Мона Лиза с пръстите на краката си и ще проследя реакцията му. Много бих се радвал да се запозная и с Ван Гог. Мисля, че неговото емоционално артистично пътуване е оказало силно влияние върху мен и усещането ми за цветовете. Смятам, че той просто се е нуждаел от верен приятел. Пикасо също считам за доста интересен образ, с когото бих искал да имам контакт. Със сигурност има доста артисти, на които бих искал да съм съвременник, и да имам възможността да опозная отблизо, дори да се сприятеля с тях. Често се възприемам като модерния вариант на някои от тях.

Определено споделям мнението ти. Наскоро създаде портрет на Исус, а проектът ти с кукла Барби също е много известен. Как ги нарисува и какво те вдъхнови?

Нарисувах портрет на Марго Роби в образа на Барби, използвайки кукла, вместо четка. Всъщност тя е моя сънародничка, австралийска актриса, което го прави още по-специално за мен. Исках да го направя в знак на уважение към нея. Взех идеята от едноименния игрален филм.

Портретът на Исус, от своя страна, е с доста по-различна идея. Много време обмислях как точно да го изобразя, защото темата е деликатна и не исках да обидя никого. Все пак бях подготвен за възможността някой да се засегне, но за щастие това не се случи. Всички бяха пленени от него. Успях да продам тази творба на добра цена и съм щастлив, че получих признание за нея – първото ми произведение на религиозна тематика.

Ти обаче не се занимаваш само с изкуство. В момента проектираш новата си модна марка. Как се роди идеята и какво ще представлява?

Става въпрос за луксозен моден бранд, който ще се нарича „Дженсен Дийн“. Винаги съм се интересувал от мода, така че това може би е логична стъпка за мен. Истината е, че винаги, когато пазарувам от различни магазини, си казвам, че нещо е могло да бъде направено по-добре. Все намирам кусури на дрехите си. Като творец откривам недостатъци в стила и дизайна им, затова реших да взема нещата в свои ръце и да създам свой бранд, който да отразява моите виждания за дизайн. Винаги съм искал да започна такова начинание, но вече имам нужната платформа и известност, за да го направя. Ще опитам да прехвърля артистичния си талант и в модата. Вярвам, че имам много потенциал да създам нещо различно и се надявам скоро да мога да представя колекцията си.

Пожелавам ти успех! Кое е било най-голямото предизвикателство при превръщането на изкуството в кариера?

В продължение на три години се борех да превърна изкуството си в начин за прехрана, в своя професия. Слава Богу, успях, а чувството да изкарваш достатъчно от това, което обичаш, е незаменимо. Знам, че мнозина се сблъскват с много трудности. В света на изкуството винаги е било така. Артистите сме чувствителни хора и всеки неуспех засяга психиката ни и ни разочарова в пъти повече. Щастлив съм, че успях да постигна целта си да се прехранвам с изкуство.

Какъв е твоят проект мечта – нещо, което все още не си създал, но би искал да го направиш?

Мисля, че моят проект мечта е в модната индустрия. Много бих искал да си сътруднича с Луи Вюитон. Стискам си палци.

Наистина амбициозна мечта. И аз ти стискам палци да се случи. Коя известна личност би искал да бъде твой клиент един ден?

Толкова са много, че не знам кой по-напред да посоча. За мен обаче е важно да става дума за добър човек с вдъхновяваща история. Дори не е нужно да е известен, достатъчно е да обича работата си и да помага на другите. Трябва да се асоциирам с личността му, а дейността и мисленето му да не противоречат на принципите ми. В никакъв случай не е необходимо да е прочут, за да изпитам удоволствие да изпълня поръчката му. Е, определено е яко да е известен, не отричам.

Ако трябваше да опишеш изкуството си с три думи, какви биха били те?

Забавно, хващащо окото и невероятно… надявам се.

Как виждаш бъдещето на Дженсен Дийн – както като артист, така и като личност?

Надявам се да стана успешен дизайнер. Наистина си мечтая да бъда следващият Луи Вюитон и модният ми бранд да бъде най-успешният в света. Вярвам, че кариерата ми в изкуството до момента е само една стъпка към създаването на много уникални творби - както художествени, така и в областта на модата. Надявам се да постигна неща, с които да остана в историята. Най-доброто предстои.

Автор: Цветина Петкова