Снимка: iStock ОБЗОР
Какви мерки предприеха държавите от ЕС за справяне с кризата
Пореден ден на несигурност и скок на цените на суровия петрол и на природния газ. Продължава и плавното повишение на цените на бензина и на дизела по бензиностанциите у нас. Причина за днешните високи цени станаха израелски удари по газовата инфраструктура на Иран. Тел Авив пък отвърна с нападение над катарска газопреработвателна инсталация. Държавите в ЕС обмислят мерки, с които да облекчат натиска върху гражданите си заради кризата.
В продължение на седмици цените на суровия петрол бяха във фокуса на общественото полезрение, а днес природният газ също излезе на преден план. Цената на синьото гориво скочи рязко с над 25 процента, след като Израел атакува иранското газово находище „Южен Парс”. Нефтът сорт „Брент” продължава да струва над 100 долара за барел, като е скочил с 12 долара само за последните 24 часа.
Българските мерки срещу скъпите горива – сред най-добрите в ЕС
„Цените на нефтопродуктите продължават да се покачват. Нито една държава не може по най-добрия начин да посрещне тези предизвикателства, но това, което ние правим и винаги е било целта на служебното правителство - да бъдем много таргетирани точно към най-уязвимите групи, за да могат парите да достигнат до тези хора възможно най-бързо”, отбеляза служебният премиер Андрей Гюров.
Редица държави в Европа решиха да приложат разновидности на ценови тавани, но според енергийния ни министър такива мерки тежат на бюджета, а това е нещо, което България в момента не може да си позволи поради липсата на редовна план-сметка. „Мерките, предприети от България срещу високите цени на горивата, се оценяват като едни от най-добрите в ЕС. Нашите, които са таргетирани и с определена времева рамка, се възприеха като най-добрата практика. Има широк набор от действия, които могат да се вземат, ценови тавани, които трябва да са солидно финансирани или водят до дефицит”, посочи Трайчо Трайков.
Цените на горивата обаче влияят на цялата икономика и покачването им може да доведе до поскъпване при почти всичко. За съжаление, целевите помощи не могат да попречат на този процес. „Ще помогнат на най-уязвимите групи от населението, но тези компенсации няма да доведат до нормализиране на цените на транспорта или производствените услуги”, смята председателят на Сдружението на малките търговци на горива Николай Николов.
Докато блокадата на Ормузкия проток е в сила, трудно може да се очаква цените на суровия петрол да паднат. „Предишната седмица, в рамките на три-четири дни, цената на едро скочи с 10 цента. Очаквам това пак да се случи тази седмица. Не виждам спад на напрежението в региона, не виждам допълнителни мерки да се вземат за отпушване на протока, така че мисля, че цените ще вървят нагоре”, прогнозира собственикът на верига бензиностанции Димитър Хаджидимитров.
Докато протокът стои затворен, трудно можем да очакваме петролът да падне под 100 долара за барел.
Спринт на цените: Ще продължи ли поскъпването на горивата у нас
► Какви мерки предприеха държавите от ЕС
След повишението на цените на горивата заради войната в Иран, редица държави от Европейския съюз вече предприеха мерки. Само две държави - Унгария и Хърватия - са въвели фиксирани максимални цени на колонките по бензиностанциите. Другите обсъждат или вече прилагат по-леки интервенции на пазара вместо твърд ценови таван.
Гърция ограничи печалбите на вносителите на горива и на бензиностанциите и прие мерки срещу спекула.
Италия отмени акциза на горивата за следващите 20 дни. Испания – подготвя помощи и данъчни облекчения, но не и директен таван. Полша намали маржовете на държавната компания. А Германия – ограничи честотата, на която могат да се правят промени в цените, но не и самата цена.
Франция обсъжда таван на печалбите от горива, но засега не е взела окончателно решение.
Последвайте ни