БНБ: Конфликтът в Близкия изток носи риск от по-висока инфлация в България

Военният конфликт в Близкия изток представлява източник на повишена несигурност по отношение на динамиката на международните цени на енергийните суровини и съответно на перспективата пред инфлацията в еврозоната и България.

Към настоящия момент действията на БНБ са съсредоточени в две основни направления: участие в процеса по определяне на паричната политика на Евросистемата и аналитична оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България.

Основни акценти

• На заседанието си на 18–19 март 2026 г. Управителният съвет на ЕЦБ запази без промяна основните лихвени проценти.

• Конфликтът в Близкия изток се оценява като фактор, който може да засили инфлационния натиск в краткосрочен план, основно чрез международните цени на енергийните суровини.

• БНБ изготви базисен и два неблагоприятни сценария за оценка на възможното въздействие върху инфлацията в България.

• При реализиране на някой от неблагоприятните сценарии инфлацията в България би била по-висока спрямо тази в базисната прогноза в периода 2026–2028 г.

Средният длъжник в България е млад и с добра заплата

Парична политика в еврозоната

В съответствие със своя мандат БНБ участва в процеса по определяне на паричната политика в еврозоната чрез участието на управителя в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), както и чрез участието на експертите на БНБ в работните групи и комитетите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), които подготвят анализите и прогнозите, въз основа на които се провеждат дискусиите за определянето на паричната политика на Евросистемата.

На заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ по въпросите на паричната политика, проведено на 18–19 март 2026 г., бяха подробно обсъдени потенциалните ефекти от конфликта в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната.

Въз основа на наличната информация и текущите макроикономически оценки Управителният съвет на ЕЦБ единодушно реши да запази без промяна основните лихвени проценти и потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

В рамките на дискусията беше подчертано, че военният конфликт в Близкия изток ще окаже съществено въздействие върху инфлацията в краткосрочен план, главно чрез повишение на енергийните цени. Средносрочните ефекти ще зависят от интензивността и продължителността на конфликта, както и от степента и скоростта на пренасяне на тези шокове към потребителските цени и икономическата активност.

Решенията на Управителния съвет на ЕЦБ за подходящия курс на паричната политика ще продължат да се основават на оценката му за перспективите за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Управителният съвет на ЕЦБ не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти. Следващото заседание по въпросите на паричната политика е насрочено за 29–30 април 2026 г.

Близо 1/4 от българите са теглили бърз кредит поне веднъж в живота си

Оценка на възможните ефекти върху инфлацията в България

БНБ извършва и оценка на потенциалните ефекти върху инфлацията в България, произтичащи от повишението на международните цени на енергийните суровини.

В съответствие с приложения от ЕЦБ аналитичен подход е изготвен базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за развитието на глобалната икономическа среда и цените на суровините към 11 март 2026 г.

Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., след което да се забави до 3.2% през 2027 г. и 2028 г. Забавянето на инфлацията през 2027 г. отразява ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., докато предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. има проинфлационно влияние.

С оглед на повишената несигурност базисният сценарий е допълнен с два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шокове върху предлагането и цените на енергийните суровини.

При реализиране на неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г.

При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.

Симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер. Те не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика.