За да не загуби България плащане по ПВУ: МС прие два ключови законопроекта

МС прие двата ключови законопроекта по Плана за възстановяване и устойчивост относно създаване на нова Антикорупционна комисия и усъвършенстване на механизма за независимо разследване на главния прокурор. Това заяви служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов след заседание на правителството. Те са ключови за второто и третото плащания по ПВУ, които бяха забавени.

По отношение на Антикорупционната комисия ключовата промяна, която се предвижда, е в начина на сформиране на този орган, като с цел гарантиране на неговата независимост и политическа неутралност се предвижда мнозинството в новата Антикорупционна комисия да се сформира от органи, които нямат политически характер. Новият закон предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще е пет години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.

Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на МС, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и ред други.

Работата на комисията ще е в няколко направления - превенция на корупцията (чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки), разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. На следващо място комисията ще проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и ще установява конфликт на интереси на същите.

Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще се извършва при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.

Законът урежда също настъпилите последици след конституирането на Комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в Комисията.

Създаването на новия закон е и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на препоръките на Европейската комисия с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по НПВУ. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро.

Правосъдното министерство предлага да се реформира механизмът за разследване на главния прокурор

Министърът съобщи, че по отношение на механизма за разследване на главния прокурор новата съществена промяна е във въвеждането на фигурата на контролиращ прокурор, който да осъществява надзор върху дейността на прокурора, който ще осъществява разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или неговия заместник. „Съществена промяна, която се предвижда по отношение на двата законопроекта, е тази за въвеждането на автоматичен или задължителен съдебен контрол върху определени прокурорски актове”, каза още Янкулов.

Целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.

Законопроектът не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.

В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма. С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.

Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.

Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.

Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.

Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол.

В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.

„Правителството подаде искане за четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Страната обаче наследява вече задържани средства по второ и трето плащане, които са обвързани със Закона за антикорупционната реформа и Закона за разследване на главния прокурор", съобщи служебният вицепремиер по европейсĸите средства Мария Недина.

България може да загуби пари от ПВУ заради неизвършени реформи

„Срокът за приемане на Закона за противодействие на корупцията изтича на 4 май, а този за главния прокурор - на 22 юни. Средствата, които ще бъдат задържани за двата закона, са съответно 357 млн. евро за антикорупционната реформа и 109 млн. евро за главния прокурор. Кумулативно държавата рискува загуба на почти половин милиард евро”, посочи Недина. Тя допълни, че тези реформи са от съществено значение за българската икономика и общество и не са изискване единствено на Европейския съюз. „Водим разговори с Европейската комисия за леко отлагане, с оглед на това, че Народното събрание трябва да бъде свикано в много кратки срокове. Засега имаме положителни сигнали за отлагане на Закона за антикорупционната комисия, като той може да бъде гласуван в средата на май. В момента всичко е в ръцете на Народното събрание, което трябва да свика комисиите и да гласува реформите, за да се предотврати загубата на тези средства”, обясни вицепремиерът.