20 години под вода: Последният командир на българската подводница „Слава“

През 1985 г. подводница, носеща първоначално името „Ленински комсомол“, влиза в състава на Военноморския флот на България. За времето си тя е символ на военна мощ и технологична гордост – дълга 76 метра и способна да се спуска на дълбочина до 300 метра. Днес това е не просто машина, а жив спомен за епоха, в която подводното дело е било стратегически приоритет.

Капитан първи ранг Камен Кукуров прекарва близо 20 години от живота си на борда на тази подводница. Той я описва не като техника, а като „свой дом“, в който е споделял ежедневието с екипажа. Пространството е изключително компактно – каютата на командира се намира буквално на метри от мостика, а условията изискват постоянна дисциплина и тишина.

Капитанът на „Слава“: Урокът от дъното и пътят към върха

Животът на борда е строго структуриран. Дори най-високите офицери разполагат с ограничено пространство, а ключови елементи като каси за боеприпаси се намират непосредствено до командирските помещения. Въпреки теснотията, Кукуров подчертава, че всичко е било организирано така, че да бъде функционално и напълно достатъчно за дълги мисии под вода.

Особено важна роля в подводницата играе радиорубката – мястото, където се приемат и обработват секретни съобщения. Радистите работят с високотехнологична за времето си апаратура, включително бързодействаща система за шифровани съобщения, при която информацията се предава за части от секундата. Получените сигнали се дешифрират отделно, в строго охранявано помещение.

В сърцето на комуникационната система стои шифровчикът – фигура със специален статут, който живее и работи почти изолирано в своята рубка. Дори командирът няма достъп до кода му, което подчертава нивото на секретност и организация в системата за управление на подводницата.

Екипажът наброява около 60 души и се движи през тесни отсеци, които свързват различните функционални зони. Сред тях особено значение има акустическата рубка – „ушите“ на подводницата. Там се анализират шумове от морето, разпознават се кораби по техните акустични характеристики и се определят дистанции, скорости и типове цели.

Работата на хидроакустиците е сравнявана с тази на музиканти – те разчитат звукови „подписи“, за да идентифицират дали наблизо има търговски или военен кораб. Обучението включва слушане на записи от различни класове съдове, което изгражда изключително прецизна слухова памет и реакция.

Перископите допълват „сетивата“ на подводницата. Те позволяват наблюдение на повърхността на морето на малка дълбочина, а чрез тях командирът може да следи движенията на надводни съдове. Кукуров си спомня и рискови моменти по време на учения, когато подводницата се е оказвала на минимално разстояние от други кораби – ситуации, изискващи мигновени решения и пълна координация на екипажа.

Последната българска подводница „Слава“ - музеят, който пази историята на флота

Особено впечатляващ е петият отсек - дизеловият. Там работят два двигателя по 2000 конски сили, които осигуряват движението на подводницата. Температурите достигат до 50 градуса, а комуникацията често се извършва само с жестове. Машините са описани като изключително устойчиви и способни да работят дори при смесване на гориво с вода.

Командването на подводницата се осъществява от централния пост - мястото, където капитанът прекарва най-много време. Именно там се взимат решенията, от които зависи животът на целия екипаж. Кукуров признава, че отговорността на командира е огромна - една грешка може да застраши десетки хора и техните семейства.