"От фрагментация към мащаб": Водещи индустриални лидери призоваха за реформи в ЕС

С документ под надслов "От фрагментация към мащаб - ускоряване на конкурентоспособността на Eвропейския съюз", Green transition forum 6.0, заедно с бившия премиер на Италия – Енрико Лета, дадоха официален старт на "Софийската инициатива". Водещи индустриални изпълнителни директори, сред които и главният изпълнителен директор на Vivacom Асен Великов, както и представители на търговски камари, отправиха призив за радикално ускоряване на структурните реформи в евросъюза и на регионалната конкурентоспособност.

Според автора на документа – Енрико Лета, който е и един от най-влиятелните архитекти на съвременната визия за единния пазар на Европейския съюз, Европа притежава достатъчно идеи и стратегии, но не ги прилага на практика. Като трите основни стълба на развитие, той определи - енергетика, финансови пазари и далекосъобщения.

Авторът на стратегическия доклад за единния пазар Енрико Лета изрази сериозна загриженост относно практическото прилагане на взетите решения в рамките на Съюза. Според него Европа притежава достатъчно идеи и стратегии, но страда от хронична липса на ефективност в тяхното реално и оперативно изпълнение на терен. Трите отрасъла - енергетика, финансови пазари и далекосъобщения - остават извън обхвата на истинския общ пазар, отслабвайки общата икономическа позиция на общността в глобален план.

"Основният проблем на Европа е изпълнението, а не креативността. Имаме изобилие от идеи, но основният проблем навсякъде е как да ги приземим и да ги превърнем в реалност, способна да промени ежедневното ни положение и конкурентоспособността ни. През последната година европейските институции се опитваха да намерят начин да се справят с належащите предизвикателства, но истинската повратна точка в геополитически план беше кризата с Гренландия в края на януари. Тази криза убеди окончателно дори най-колебливите държави, че няма алтернатива на по-интегрирания европейски единен пазар. Ние трябва да престанем да бъдем само наблюдатели на собственото си икономическо отслабване и да разберем, че фрагментацията в ключовите инфраструктурни сектори ни прави уязвими. Време е за изграждане на мащаб, позволяващ на нашите компании да се развиват свободно без излишни национални граници и пречки", посочи Енрико Лета.

"Единният пазар е създаден в края на миналия век за един напълно различен свят. Тогава Китай и Индия не бяха икономически фактори, а САЩ не бяха постигнали днешното технологично доминантство. Днес нашите национални пазари са твърде малки. Нито една европейска телекомуникационна или финансова компания не може да достигне мащаба на американските лидери, ако остане затворена в рамките на своята държава", подчерта Енрико Лета.

"Фрагментацията на финансовите пазари в Европа води до парадоксално положение. Ние сме богати на спестявания, но тези пари не отиват за финансиране на нашия преход. Около триста милиарда евро годишно от спестяванията на европейците изтичат към САЩ, инвестирайки се в американския технологичен сектор. Трябва да спрем този процес чрез Съюза на спестяванията и инвестициите. С "EU Inc" ще дадем на бизнеса единен опростен режим за опериране в целия съюз. По същия начин трябва да интегрираме и отбраната, купувайки европейско оръжие и оборудване, вместо да финансираме външни икономики", каза Енрико Лета.

Той акцентира върху концепцията за "свободата да останеш", целяща намаляване на икономическата емиграция от по-бедните региони на съюза. 

"Трябва да създадем "EU Inc" — 28-и правен режим, даващ възможност на компаниите ни да оперират лесно в целия ЕС без правни бариери. Единният пазар не може да бъде успешен, ако той облагодетелства само няколко богати центъра за сметка на периферията, обезлюдявайки цели държави", обяви Енрико Лета.

Италианският държавник обърна специално внимание на концепцията за социално сближаване и регионално равенство. Свободата на движение в рамките на съюза не трябва да се превръща в принудителна емиграция за младите и образовани хора от Източна и Южна Европа. Лета завърши панела с категорично обобщение, призоваващо към незабавни действия по изпълнението на очертаните 42 мерки в доклада. Той настоя за бързо и безкомпромисно прилагане на новата визия с цел спасяване на икономическото бъдеще на Европа.

"Бизнесът, правителствата и европейските лидери трябва да покажат воля за прилагането на тези реформи, защото утре ще бъде твърде късно. Изпълнението на плана изисква пълна мобилизация и смелост за преодоляване на националния егоизъм. Нашите 42 мерки са реалистични и приложими веднага, те са основата за новата индустриална политика на континента и без тяхното внедряване ние просто ще изчезнем от глобалната икономическа карта", сподели Енрико Лета.

Вицепремиерът Атанас Пеканов постави фокус върху производителността и иновациите като двигатели на дългосрочния икономически растеж. Той посочи изоставането на континента в технологично отношение и изтъкна ролята на кохезионната политика за преодоляване на вътрешните неравенства. Пеканов обвърза демографските проблеми с необходимостта от изравняване на жизнения стандарт в различните региони.

"Европа изостава по отношение на производителността и иновациите и трябва да бъде по-сериозна по отношение на икономическата динамика. Има отворен и разпален дебат между водещи икономисти относно мащаба на това изоставане. Трябва да разберем, че иновациите и бързото внедряване на технологии като изкуствения интелект са ключът към повишаване на производителността. Демографският проблем в България и други страни от региона не се дължи на липса на желание у хората да живеят в родината си, а на липсата на еднакъв жизнен стандарт и услуги", коментира Атанас Пеканов.

Кметът на София Васил Терзиев представи личния си опит като съосновател на технологични компании и инвеститор. Той назова сериозни дефицити в скоростта на развитие на европейските предприятия спрямо техните конкуренти в Америка. Фрагментацията на пазара и трудностите при комерсиализацията на научните изследвания остават основни пречки пред растежа. "Като бивш сериен предприемач и инвеститор, темата за конкурентоспособността винаги е била сред ключовите за мен. Защо на една европейска компания ѝ отнема средно два пъти повече време да достигне определен мащаб на приходите? Как да се справим с фрагментирания пазар? Какво трябва да направим по различен начин, за да бъдем по-ефективни в начина, по който разпределяме капитала, как изграждаме компаниите и как комерсиализираме фундаменталната наука и научните изследвания", обясни Васил Терзиев.

"Европейският телекомуникационен сектор има нужда от опростени регулации, намаляване на бюрокрацията и условия за мащаб и консолидация. Това са част от ключовите условия, за да сме конкурентни в новия глобален контекст и Европа да се развива автономно и устойчиво в полза на своите граждани и бизнес". Това послание отправи Асен Великов по време на Green Transition Forum 6.0, в рамките на който десетки висши ръководители на водещи компании от ключови индустрии в България поставиха началото на "Софийска инициатива" – координиран призив за ускоряване на структурните реформи в ЕС.

Асен Великов подписа общата декларация под наслов "From Fragmentation to Scale - Accelerating EU Competitiveness", която обединява частния сектор около водещи приоритети за бъдещата икономическа архитектура на ЕС. Тя определя дигиталната свързаност, високоскоростните цифрови мрежи и инфраструктурата за изкуствен интелект като ключови двигатели на конкурентоспособността, устойчивостта и стратегическия суверенитет на Европа.

На срещата Великов изтъкна, че телеком индустрията инвестира милиарди евро във високоскоростни оптични мрежи, 5G и инфраструктура от следващо поколение, които са основа на цифровата икономика и на бъдещото й развитие, базирано на изкуствения интелект. Тези усилия са задушени от бюрокрация и остаряла регулация, които са основни пречки за конкурентноспособността на Европа в сравнение със Съединените щати и Китай.

Той подчерта, че Законът за цифровите мрежи (Digital Networks Act – DNA) може да се превърне в новото начало за европейската свързаност като освободи потенциала за иновации, укрепи суверенитета и намали изоставането в конкурентоспособността. Но това ще бъде възможно само ако се преодолеят регулаторните практики от миналото. В настоящия си проект DNA премахва едва 3 задължения за докладване, като същевременно запазва 17 съществуващи и добавя още 12 нови.

„Наложително е да преминем от предварително (ex-ante) секторно регулиране към последващи (ex-post) хоризонтални мерки, както и към значително намаляване на бюрокрацията. На Европа е нужна интелигентна и устойчива във времето регулаторна рамка“, допълни Асен Великов.

Основателят на Green Transition Forum Моника Станишева посочи, че инициативата обединява частния сектор около приоритети като енергийна свързаност, елиминиране на ценовите дисбаланси и изграждане на устойчиви вериги за доставки. Изборът на България за домакин на този процес позиционира страната като активен фактор в дебата за бъдещата икономическа архитектура на ЕС.